Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Приятелят й Савидлин я чакаше с дрехите й. Въпреки калта, покриваща тялото й, Калан изведнъж се почувства чисто гола. Започна да се облича, опитвайки се да прикрие смущението си и в същото време укорявайки се, че я вълнуват такива дреболии на фона на наближаващата катастрофа. Съвещанието бе, за да се викат духовете на мъртвите, и нямаше значение дали си мъж или жена. И все пак бе единствен представител на последните.
— Благодарим, че дойде, Майко Изповедник — каза Пилето. — Знаем, че това завръщане у дома не е белязано с радост, както бихме искали всички.
— Така е — прошепна тя, — наистина не е. Сърцето ми пее при вида на моя народ, но песента е изпълнена с мъка. Знаете, уважаеми старейшини, че двамата с Ричард ще направим каквото е необходимо. Няма да се откажем, докато всичко не свърши.
— Мислиш ли, че ще можете да спрете тази треска? — попита Сурин.
Савидлин отпусна ръка на рамото й, докато тя закопчаваше ризата си.
— Майката Изповедник и Ричард Избухливия са ни помагали и преди. Познаваме сърцата им. Нашият предтеча каза, че това е болест, причинена от магия. Майката Изповедник и Търсачът притежават велика магия. Ще направят каквото трябва. — Савидлин й се усмихна. — А когато свършите, ще се приберете при народа си и ще се ожените, както планирахте. Жена ми, Веселан, иска да види приятелката си, Майката Изповедник, да се омъжва в роклята, ушита специално за теб.
Калан преглътна стон.
— Нищо на този свят не би ме направило по-щастлива от това да видя, че народът ми е добре.
— Ти си голям приятел на всички Кални, дете — каза Пилето. — С нетърпение очакваме сватбата, след като свършиш тези неща, свързани с магии и духове.
Калан се вгледа във всички очи, втренчени в нея. Тези мъже едва ли бяха видели картините на смъртта, които духът й показа. Нито пък знаеха за истинската природа и размерите на нападналата ги епидемия. И преди се бяха сблъсквали с трески, но никога с чума.
— Уважаеми старейшини, ако се провалим… ако…
Гласът й я предаде. Пилето й се притече на помощ:
— Ако трябва да се провалите, дете, всички ние ще знаем, че е било не защото не сте направили всичко, което е по силите ви. Имаме ви доверие.
— Благодаря — промърмори тя.
Очите й се замъглиха от сълзи. Насили се да вдигне брадичка. Покажеше ли страха си, щеше само да изплаши хората.
— Калан, трябва да се омъжиш за Ричард Избухливия — закачливо й каза Пилето, опитвайки се да я ободри. — Той вече веднъж се изплъзна от женитбата с наше момиче, която му бях замислил. Но този път няма мърдане — ще направя всичко, което зависи от мен. Той ще трябва да се ожени за Кална жена.
Калан не успя да отвърне на усмивката му.
— Ще останеш ли до сутринта? — попита Савидлин. — Веселан ще се радва много да те види.
— Простете, уважаеми старейшини, но тъй като се налага да спася народа ни, трябва да се връщам незабавно. Бързам да отида при Ричард и да му кажа какво научих с ваша помощ.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
На прага се появи жена и пристъпи в тясната, пуста уличка. Той трябваше да спре, за да не се блъсне в нея. Под шала си бе облякла тънка рокля, по щръкналите й под плата зърна можеше да прецени, че отдолу няма нищо.
Тя реши, че усмивката му е за нея. Не беше. Изразяваше задоволство от това как понякога шансът се оказваше на негова страна, когато най-малко го очакваше. Предполагаше, че необикновената му същност привлича върху него подобни събития.
Независимо дали ги очакваше или не, той винаги бе готов да обърне ставащото в своя полза.
Тя му върна усмивката, прокара длан по гърдите му и повдигна брадичката му с пръст.
— Хей, сладур, какво ще кажеш за малко удоволствие?
Не беше красива. Въпреки това природата на случайно отдалата се възможност запали в него желанието. Всичко му бе ясно. По стойката й, прилепила се плътно до него, по начина, по който привлече вниманието му — той разбра. И преди бе имал подобно преживяване. Всъщност дори понякога го търсеше. Беше по-скоро предизвикателно. А предизвикателството носеше пълнота.
Ситуацията бе идеална — имаше някои дребни недостатъци, като например това, че няма да има възможност да я остави да крещи, но дори при това положение имаше от какво да изпита удоволствие. Сетивата му се отвориха за него. Вече поемаше подробностите, като суха земя, попиваща дългоочаквания дъжд.
Остави сластта да проникне в тялото му.
— Ами — каза накрая — имаш ли стая?
Знаеше, че няма. Всичко му беше ясно.