Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Добре де, ще идем в Края на света. Ще им кажем на онез’ глупци, ама много ме съмнява, че някой ще се вслуша в думите ни.
Елбраян се обърна към Пони:
— Тревясал лъг. Ти и Авелин.
— Ами Дъндалис?
— Двамата с Брадуордън ще им съобщим, когато се върнем. Ала преди това ще се срещнем ето тук — и той посочи една точка върху картата, на северозапад от Дъндалис, на половината път, който го делеше от Тревясал лъг и доста по-далеч от Края на света.
— Горичката? — досети се Пони.
Елбраян кимна и поясни за тримата ловци:
— Борова горичка във формата на диамант.
— Знам я — обади се Полсън. — Гадно местенце.
Младият мъж не беше изненадан от този отговор — най-вероятно елфическата магия, която го теглеше към онова свещено място, караше разбойник като Полсън да се чувства като нежелан натрапник.
— След една седмица — уточни Елбраян и като се обърна към Полсън, добави: — Ако след Края на света поемеш на юг, постарай се хората да научат къде могат да ме открият.
Ловецът само махна с ръка — всичко това очевидно никак не му се нравеше. Елбраян дори не го забеляза — вече бе насочил цялото си внимание към Брадуордън.
— Симфония е някъде наблизо — уверено заяви той.
Призори на другия ден двамата приятели, пазителят и кентавърът вече препускаха вихрено на север и Брадуордън едва смогваше да не изостава от великолепния черен жребец.
Макар и не така устремно, Авелин и Пони също бързаха към целта си — бяха преценили времето си така, че да пристигнат в Тревясал лъг преди залез-слънце.
Пътят на тримата трапери беше малко по-дълъг и макар че Катерицата и Крик не спираха да мърморят, че нямало защо да изпълняват обещанието си и че можело да пропуснат Края на света и да се насочат право на юг, Полсън, решен да постъпи почтено за първи път от много години насам, не даваше и да се издума за подобно предателство. Беше обещал да отиде в Края на света и да предупреди обитателите му за прииждащите гоблини и нищо не бе в състояние да го накара да се откаже.
Оказа се, че Пони и Авелин са подценили разстоянието до Тревясал лъг — стигнаха чак по тъмно и решиха да пренощуват извън селото, защото Авелин искаше да съобщи лошата новина, която носеха, по светло, с надеждата слънцето поне малко да смекчи удара. Направиха си удобен лагер в гората (все пак бяха заедно с Елбраян достатъчно дълго, за да понаучат това-онова за живота на открито) и не след дълго Джил вече спеше дълбоко.
Събудиха я отчаяни викове — Авелин, очевидно в плен на ужасяващ кошмар, се мяташе в съня си, крещейки неудържимо. Когато Пони най-сетне успя да го върне в съзнание, безумното изражение, изписало се на лицето му, я накара да потрепери.
Едрият монах разтвори сключените си пръсти и показа няколкото малки камъчета, които стискаше в шепа — опушените кварцови късчета, които бе намерил край тялото на Куинтал.
— Почувствах, че не са изгубили цялата си магия — обясни той. — С тях се вижда много надалеч.
— Потърсил си гоблините, нали? — досети се Пони.
— И ги открих, момичето ми. Огромни гоблинови пълчища. Полсън изобщо не преувеличава!
Младата жена шумно си пое дъх и кимна.
— Ала това не е всичко! — трескаво продължи Авелин и като я сграбчи за раменете, здравата я разтърси. — Волята ми беше прикована от нещо отвъд гоблините, впримчена от една далечна мощ, на която тези камъни са били подчинени много отдавна.
Пони го изгледа учудено, без да разбира какво се опитва да й каже.
— Пробудило се е нещо ужасно, момичето ми! — възкликна той. — Демонът-дактил отново броди из Корона!
Думите му не бяха нищо ново за младата жена — подобни твърдения той изричаше много отдавна, всъщност точно същото бе говорил и в кръчмата в Тинсън. Този път обаче имаше още нещо, нещо лично, което стигаше много дълбоко. Че Авелин не се съмнява в прокобите си беше очевидно и преди, ала сега изражението му красноречиво говореше, че вече става въпрос за много повече от подозрение и дори убеденост. В този миг, на светлината на гаснещия огън, Пони съвсем ясно видя, че за Авелин пробуждането на демона не беше просто подозрение, породено от древните текстове, които бе изчел в манастира, а нещо безкрайно лично.
— Ей ти на! — мрачно прошепна Брадуордън, докато погледът му обхождаше ширналото се пред него поле, почерняло от хилядите зли твари. — Значи онез’ тримцата все пак не ни излъгаха!
— Даже и не преувеличаваха — също така тихо се съгласи Елбраян.
Когато за първи път се изкачи на върха на хълма и съзря гоблиновите пълчища в краката си, младият мъж усети как сърцето му се свива. Дори да се обединяха като един, дори да имаха най-здравите крепостни стени на света, зад които да се скрият, жителите на Дъндалис, Тревясал лъг и Края на света пак нямаха никакви шансове срещу подобна безчислена войска.