Пробуждането на демона

Брадуордън обаче нямаше никакво намерение да остави да им се размине току-така. Щяха да дойдат с него, реши той, и да разкажат историята си на Елбраян и Пони. Тази идея никак не се понрави на тримата трапери, ала още по-малко им се нравеше мисълта да се бият със свирепия кентавър.

Откриха пазителя и момичето, както и брат Авелин, в лагера на Елбраян, сгушен в една гъста, смърчова горичка на север от Дъндалис.

Брадуордън се провикна още отдалеч, за да предупреди за пристигането си — младият мъж залагаше капани не по-лошо от един елф и винаги беше нащрек. Забелязвайки изненадата, изписала се по лицето на Елбраян при вида на тримата му спътници (крайно необичайна компания, добре разбираше той), Брадуордън побърза да обясни:

— Струва ми се, че господин Полсън има една доста интересна историйка.

Полсън разказа всичко без излишни заобикалки и увъртания и думите му силно поразиха Пони и Елбраян. Новината върна младата жена назад в миналото, към отдавнашната трагедия, с чийто ужас тя току-що бе започнала да свиква.

В главата на Елбраян се въртяха съвсем различни мисли. Макар да пазеше същите потресаващи спомени, той имаше други, много по-важни грижи — имаше своя дълг. Колко пъти си бе повтарял, че за нищо на света не бива да допуска подобна трагедия да сполети Дъндалис за втори път! И ето че сега опасността, за която се бе подготвял, се оказваше съвсем реална. Пони трябваше да събере всичките си сили, за да се пребори с напиращите страхове и да запази самообладание, младият мъж мислеше единствено за дълга и достойнството си на пазител.

Без излишни приказки, той взе една пръчка от земята и начерта в прахта груба скица на местността.

— Покажи ми къде точно са се разположили — нареди той на Полсън, който се съгласи на драго сърце — прекрасно разбираше, че ако не отговори достатъчно изчерпателно, Нощната птица сигурно ще го накара лично да му покаже мястото.

Потънал в мисли, Елбраян закрачи около огъня, без да сваля поглед от скицата на местността.

— Трябва да ги предупредим — обади се Пони и той кимна.

— Само защото тез’ тримата го твърдят? — не повярва на ушите си Брадуордън.

Младият мъж премести поглед от него към Полсън и обратно, и отново кимна:

— Никога не е прекалено рано да предупредиш някого.

Полсън изглеждаше доволен, ала Елбраян нямаше намерение да му се доверява току-така:

— Ще отида там, за да се убедя с очите си — допълни той.

— Не можеш да ме накараш да дойда с теб! — възпротиви се едрият ловец, ала пазителят поклати глава.

— Ще се движа прекалено бързо за теб — рече той и погледна към Брадуордън, който мълчаливо кимна, разбрал безмълвната му молба. — А в това време ти ще отидеш в Края на света и заедно с приятелчетата си ще предупредиш селяните.

Полсън вдигна ръка, за да накара двамата си другари, които бяха започнали да мърморят уплашено, да замълчат и попита:

— А след това?

— След това си свободен да вървиш, където поискаш. Не ми дължиш нищо, освен тази малка услуга.

— А нея пък за какво ти я дължа? — ехидно попита траперът, ала единственият отговор, който получи, бе мрачно кимване — напомняне за онзи ден в колибата, когато младият мъж бе пожалил живота и на тримата.