20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— А, вие сте, Бернуен! Господин д’Артанян тук ли е?
— Да, всемилостива господарке, в молитвената стая; чака ваше величество да се приготви.
— Аз съм готова. Кажете на Лапорт да събуди и да облече краля, а след това идете у маршал дьо Вилроа и го предупредете от мое име.
Бернуен се поклони и излезе.
Кралицата влезе в помещението за молитва, осветено от проста стъклена венецианска лампа. Тук видя д’Артанян който я чакаше прав.
— Вие ли сте? — му каза тя.
— Да, всемилостива господарке.
— Готов ли сте?
— Готов съм.
— А господин кардиналът?
— Излезе благополучно. Чака ваше величество в КурРен.
— Но в каква карета ще заминем?
— Всичко съм предвидил; долу една карета чака ваше величество.
— Да идем при краля.
Д’Артанян се поклони и последва кралицата. Младият Луи беше вече облечен с изключение на обувките и късовейката; той бе учуден и обсипваше с въпроси Лапорт, който само му отговаряше:
— Всемилостиви господарю, така заповяда кралицата. Креватът не беше оправен и се виждаха чаршафите на
краля; те бяха толкова вехти, че на някой места имаше дупки.
Това бяха също следи от скъперничеството на Мазарини.
Кралицата влезе, а д’Артанян се спря на прага. Като видя кралицата, детето се изскубна от ръцете на Лапорт и изтича към нея. Кралицата направи знак на д’Артанян да се приближи. Д’Артанян се подчини.
— Сине мой — каза Ана Австрийска и му посочи мускетаря, който стоеше спокоен, прав и с шапка в ръка, — ето господин д’Артанян: той е храбър като старите герои рицари, за които толкова обичате да ви разказват моите дами. Запомнете името му и се вгледайте в лицето му, за да не го забравите, защото тая вечер той ще ни направи голяма услуга.
Младият крал погледна гордо офицера и повтори:
— Господин д’Артанян?
— Да, сине мой.
Младият крал повдигна бавно малката си ръка и я протегна на мускетаря, който подви коляно и я целуна.
— Господин д’Артанян — повтори Луи, — добре, всемилостива господарке, няма да забравя.
В тая минута се чу като че ли някакъв приближаващ се шум.
— Какво е това? — попита кралицата.
— Охо — отговори д’Артанян, като напрегна едновременно острия си слух и проницателния си поглед, — това е шумът на бунтуващия се народ.
— Трябва да бягаме — каза кралицата.
— Ваше величество ми предостави да ръководя тая работа. Трябва да останем и да узнаем какво иска народът.
— Господин д’Артанян!
— Аз отговарям за всичко.
Нищо не се предава .тъй бързо, както увереността. Сама пълна със сила и смелост, кралицата чувствуваше в най-висока степен тия две добродетели у другите.
— Правете каквото искате — каза тя, — доверявам се На вас.
— Ще ми позволи ли ваше величество да давам запоВеДи от ваше име в цялата тая работа?
— Заповядайте, господине.
— Какво пак иска тоя народ? — запита кралят.
— Ей сега ще узнаем, всемилостиви господарю — отговори д’Артанян.
И излезе бързо от стаята.
Шумът растеше все повече и повече; той сякаш изпълни целия Пале Роял. Отвътре се чуваха викове, смисълът на които не можеше да се разбере. Ясно беше, че народът роптае и се бунтува.
Полуоблеченият крал, кралицата и Лапорт стояха неподвижно на едно място, като слушаха и чакаха какво ще стане.
Втурна се Коменж, който тая нощ беше караул в Пале Роял; той имаше около двеста души в дворовете и в конюшните, които оставяше на разположение на кралицата.
— Е, какво има? — попита Ана Австрийска върналия се д’Артанян.
— Всемилостива господарке, пръснал се е слухът, че кралицата е напуснала Пале Роял и е отвела краля със себе си. Народът иска доказателство за противното, иначе заплашва да разруши Пале Роял.
— О, това е вече прекалено! — каза кралицата. — ще им докажа, че съвсем не съм заминала.
Д’Артанян видя по израза на лицето и че тя се готви да даде някоя жестока заповед. Той се приближи до нея и й рече шепнешката:
— Ваше величество все още ли има доверие в мене? Тоя глас я накара да потрепери.
— Да, господине, пълно доверие… Кажете.
— Ще благоволи ли кралицата да последва съвета ми?
— Говорете.
— Нека ваше величество отпрати господин дьо Коменж и му заповяда да се затвори заедно с хората си в караулното помещение и в конюшните.
Коменж погледна завистливо д’Артанян, както всеки придворен гледа изгряването на нова звезда.
— Чухте ли, Коменж? — каза кралицата.
Д’Артанян се приближи до него; с присъщата си проницателност той разбра значението на неспокойния му поглед.
— Господин дьо Коменж, извинете ме — му каза той. —