Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Вчера открадна от луксозния „Едиар“. Да, открадна. Беше влязла, за да пробута дежурния си номер на плачлива старица, съсипана от живота - беше обула пробитите си еспадрили и облякла палтото си на беднячка, защото се знае, че бедните носят едни и същи дрехи лято и зиме, - и тъкмо щеше да захленчи, когато внезапно осъзна, че е сама в магазина. Продавачките бяха в сутерена, заети да клюкарстват или да се преструват че работят. Отвори голямата си торба и я напълни с червено вино „Сансер“, балсамов оцет (осемдесет и едно евро шишенцето от петстотин милилитра), пастет от гъши дроб, плодови желета, шоколади, супи от краставица, с босилек, ядки кашу, шам фъстък, бадемови сладкишчета, виетнамски рулца с пълнеж, парчета бут, желирани яйца, разни видове сирена. Беше грабила каквото й паднеше пред очите. Пълната торба натежа много, едва не си извади рамото. Но пък какъв кеф! Под мишниците й се стичаше пот. Беше справедлива постъпка: преди ощетявах бедняците, а сега ощетявам богаташите! Животът е прекрасен.
Мозъкът ми трябва да е бил парализиран, за да се оставя в ръцете на дебеланата. Сигурно съм забравила акъла си на гардероб. Бих могла даже да отида да я издам на полицията тази Шерюбин. Далаверите й са незаконни, сигурна съм. Убедена съм, че не обявява нито грош на данъчните! Ако ме заплаши с тънките си игли, ще я предупредя, че ще я издам на полицията и на данъчните. Да й е за обица на ухото.
Така де! Току-що спасих шестстотин евро. Шест сладки банкноти по сто евро, които спинкат безгрижно в пазвата ми. Миличките ми! Мама е тук, бди над вас, спете спокойно!
Добре че се отърва.
Благославяше юлския ден, в който най-после си върна здравия разум. Колко свестен вид имат пътуващите в метрото! Не е тяхна вината, че не са усмихнати. Те са бедни хора. Принудени да вършат неблагодарна работа, за да си изкарват хляба, затова не може да изискваме от тях да са усмихнати и да ухаят приятно. Не че сапунът струва скъпо...
Още повече, си каза тя, понесена от вълна от щастие, в живота трябва да умееш да прощаваш! Затова му прощавам, че ме напусна. Прощавам му и ще се обадя на адвоката си да задвижи развода. Ще му изпия кръвчицата и ще го накълцам с остър нож, но ще му върна свободата. Ще запазя апартамента и ще удвоя сумата, която предлага да ми плаща. С парите, които печеля, крадейки от просяците и от богатите, ще стана милионерка!
Тя слезе от влака весела като птичка, изкачи леко стълбите, прихванала с две ръце гърдите си, и пусна двайсет сантима в паничката на просяк, полегнал на стълбите на подземната железница.
- Благодаря, госпожо - каза старецът и свали каскет. - Бог ще ви възнагради стократно! Господ познава своите.
Жозефин беше мрачна.
Жозефин живееше затворена между четирите стени на стаята си. Около леглото й се издигаха купища папки. Налагаше се да ги прескача, за да си легне.
Вече нямаше желание да слиза в красивата шарена портиерна при Ифижени. Беше се превърнала в най-посещавания салон и скорошните убийства бяха тема на постоянни и обстойни коментари. Разпространяваха се най-невероятните слухове. Бил свещеник, който заради обета за целомъдрие се разбунтувал срещу Рим. Бил месарят, гледах подобен филм, само той може да има толкова остри ножове. Не! Сигурно е някой гневен младеж, въстанал срещу прекалено строгата си майка; при всяко наказание, което тя му налага, той избира за жертва самотна жена нощем. Някой безработен, бивш висш чиновник, който не може да се примири с уволнението, затова си отмъщава. Чудеха се защо полицията се беше вторачила в обитателите на вход А. Пак на тях се падна водещата роля, жално въздишаше дамата с пудела.
Всеки разполагаше с идеалния виновник, добавяше съмнителни детайли, заостряше вниманието върху разни типове с престъпни физиономии, светли шлифери. Зърнеше ли Жозефин, Ифижени й ръкомахаше да се присъедини към тях. Жозефин беше интересен източник на информация: инспектор Гарибалди я беше разпитвал неколкократно. Вероятно разполагаше със сведения, непознати за тях. Тя слушаше, кимаше, отговаряше: не зная нищо особено, и те започваха да я гледат враждебно, сякаш й казваха: ясно, не сме достатъчно изискани за вас, така ли?
Сам в един ъгъл, господин Сандоз изпиваше Ифижени с очи. Опитваше се да я накара да чуе любовната му жалба, но Ифижени имаше други грижи и го слушаше разсеяно. Той отваряше сърцето си пред Жозефин, скрил ноктите си, които според него никога не бяха достатъчно излъскани и чисти.