Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Понякога едва успяваше да прикрие чувствата си към Жозефин. Липсата й на самоувереност, непохватното й държане я дразнеха ужасно. Освен това... не можеше съвсем да й прости за скандала с книгата. Ако сега разполага с тлъста банкова сметка, все пак е благо*-дарение и на мен! Изпитваше към Жо чувство на неприязън и на ревност. Щом Жозефин се впуснеше в обяснения относно проучванията си за дисертацията или така наречената ХУП ли, ПУХ ли, постоянно объркваше реда на буквите в досадната гадна абревиатура - с една дума, университетската й хаблитация за преподавател, - тя ставаше и излизаше от стаята. Обаче по стечение на обстоятелствата, животът у сестра й беше по-приятен, отколкото да остане вкъщи с онази Кармен, лепкава като хартиените ленти мухоловки. Тук и Ерве беше наблизо. Беше й направило впечатление, че избираше винаги места за срещи, където никой не го познаваше. Не се виждаха през уикендите. Тя чакаше понеделник сутрин, за да звънне мобилният й. Беше избрала специална мелодия за него. Оставяше телефона на възглавницата, изчакваше три-четири позвънявания. Не можеше да не си признае, че живее в очакване да й позвъни. Нямам никакъв избор, мислеше си трезво. Август наближава. Жена му и децата ще заминат на почивка в голямата им къща на остров Бел Ил.
Тя разгъна широка бяла риза с висока яка. За да прикрива бръчките на шията. Махна карфичките, картонената подложка, разстла я на леглото. Набоде се на една топлийка и установи потресена, че има капчица кръв на красивата рокля от „Ботега Венета“.
Изруга. Как се чисти петно от кръв върху светла памучна дреха? Налагаше се да позвъни на Кармен.
Анриет слезе на спирка „Бюзанвал“ на метрото и зави по улица „Де Виньол“. Спря пред кооперацията на Шерюбин с олющена мазилка и си пое дъх. Палецът на десния крак я болеше, ишиасът я свиваше от време на време. Вече не беше на годините, когато човек може да си позволи да взема метрото, да слиза и да се катери по стълбите, да стои притиснат отвсякъде от непознати с миризливи подмишници. Въпреки че беше без шапка, че се обличаше с евтини дрехи, неизменно й се струваше, че всички нея зяпат. И знаят, че си крие парите в сутиена. Притискаше гърдите си, за да се предпази от евентуално нападение на някой мургав грубиян, и си придаваше начумерен вид на проклета старица, с която по-добре човек да не се захваща. Когато случайно зърнеше отражението си в прозореца на вагона, я дострашаваше от самата нея! Разсмиваше се, скрила нос в шала си, напарфюмиран с „Жики“ от „Герлен“. Поливаше се с парфюма всеки път, когато вземаше метрото. Единственият начин да не припадне. Никога не я бяха нападали и колкото по-често ползваше метрото, толкова по-озлобена и кисела ставаше.
Тя бавно се заизкачва по стълбите на кооперацията на Шерюбин, преглътна гаденето от неизтребимата воня на гнило зеле, спираше на всяка площадка и най-после стигна третия етаж. Опипа сутиена си и въздъхна. Как обичаше банкнотите! Колко приятно й беше да ги докосва и лекичко да ги мачка! Издаваха нежен звук, който галеше слуха й, сякаш пърхаха крилцата на новоизлюпено пиленце. Шестстотин евро все пак! За забиване на игли. Не може да се каже, че е евтино. А резултатите нещо не ги виждам. Колкото и да вися под прозорците на Марсел, не мярвам и помен от размазано тяло на тротоара. Напразно ходя да разпитвам в жандармерията. Нито злополука, нито самоубийство. Ако така вървят нещата, банковата ми сметка ще се изпразни като вана с мръсна вода! Стана шести път, откакто й плащам. Шест пъти по шест е трийсет и шест, което прави три хиляди и шестстотин евро на вятъра! Прекалено много! Страхотно много.
Зърна бележката над звънеца: „Ако сте закъсали, звънете тук“. Аз ли съм закъсала? Аз ли съм една от нещастните объркани жени, готови на всичко, за да си върнат мъжа? Съвсем не. Аз разцъфтях в удобна необвързаност и съм начело на просперираща фирма с моите смешни и дребнави икономии. Трупам, трупам и никога досега не съм се забавлявала толкова. Ограбвам просяците, крада, мамя и успявам да живея, без да харча. А същевременно тикам цяло състояние в ръцете на тази затлъстяла шарлатанка! Нещо не е наред, скъпа Анриет. Вземи се в ръце! Постоя известно време, загледана в надписа, после отсече на висок глас: „Ами пък няма да звънна!“
И обърна гръб.
Бях на ръба на умопобъркването, разсъждаваше тя, докато пътуваше с автобус № 9, опипвайки чашките на сутиена си, наострила слух за тихото шумолене. Какво от това, че Жозиан и Марсел гуляят и пируват? Нима не съм по-щастлива сега? Той ми направи услуга, като се измете. Осмисли живота ми, който всъщност беше почти лишен от смисъл, нека си призная. Днес, както се изразяват младите кретени, се кефя яко.