Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Хейвърмал изгледа Мелинда.
— Казвате, че познавате Камерън от около месец?
— Да — отвърна тя.
— И сте мислили да се омъжвате за него? — Хейвърмал я гледаше така, като че ли беше започнал да се съмнява дали е с всичкия си.
— Да. — Мелинда провеси глава като виновна ученичка, но след миг отново я вдигна.
— Кога решихте да се омъжите за него?
— Преди няколко дена — обади се Вик.
Детективът язвително го изгледа.
— Май не ви се е нравил Камерън.
— Така е.
— Както знаете, Камерън е изчезнал вчера преди един часа. Имал е среща на обяд и не се е явил.
— Не знаех — рече Вик, като че му беше все едно.
— Но е било точно така.
Вик взе цигара от пакета върху масичката.
— Камерън беше много особен човек — забеляза той, като нарочно употреби миналото време. — Все се опитваше да се държи приятелски, да си остане в добри отношения с мен. Един господ знае защо го правеше. Не е ли така, Мелинда? — запита направо.
Тя го изгледа навъсено.
— Имал си време — между единадесет и петнадесет и дванадесет си имал достатъчно време да му сториш нещо.
— На Търговската улица насред Уесли?!
— Имал си време да го отведеш някъде. Никой не е видял да го оставяш при колата му.
— Откъде знаеш? Да не би да си разпитала всички в Уесли? — Вик се обърна към детектива. — Нищо не бих могъл да сторя на Камерън пряко волята му. Та той беше два пъти по-едър от мене.
Детективът замислен мълчеше.
— Видя ми се някак уплашен — продължи Вик — и най-вероятно от развоя на отношенията с жена ми. Може просто да е решил да се отърве от всичко това.
— Да не би вие да сте му казали да се махне, мистър Ван Алън?
— Не, разбира се, дори не споменах за жена си.
— Само че Тони не е от страхливите — гордо рече Мелинда.
Хейвърмал имаше все така учуден вид.
— След това виждахте ли се с Камерън? — попита той.
— Не — отвърна Вик. — Бях тук цял следобед.
— Как си наранихте главата? — без сянка от съчувствие попита Хейвърмал.
— Ударих се в един кухненски шкаф. — Вик погледна Мелинда и се подсмихва.
— Аха. — Около минута Хейвърмал гледа Вик с професионална непроницаемост. Тънка усмивчица, която можеше да изразява както самодоволство, така и презрение, разтегляше устните му. — Добре, мистър Ван Алън. Засега толкова. Ще се видим пак.
— Когато пожелаете. — Вик го изпрати до вратата.
Без съмнение Хейвърмал щеше да разпита Мелинда за връзката и с Камерън. И положително нещата щяха да му се представят в друга светлина. Вик въздъхна и се усмихна, замислен какво ли има да се случва занапред.
Във вечерния брой на „Ню Уеслиън“ се появи малка снимка на Камерън — четвъртитото му лице, сериозно и подплашено, горе-долу както изглеждаше, преди да падне в пропастта. Над снимката беше написано: „Да сте виждали този човек?“ Някакви негови „приятели“ съобщили за изчезването му миналата вечер. Нюйоркското сдружение за покупко-продажби „Пъглис-Маркъм“ провеждало щателно разследване и за целта изпратило в Уесли детектив. „Има опасност, поради естеството на работата му, да го е сполетял нещастен случай“ — позволяваше си да предположи вестникът.
Малко след седем Хорас позвъни на Вик да го пита дали има представа къде може да е Камерън и какво може да му се е случило. Отвърна, че не знае, и Хорас не зададе повече въпроси. Покани ги с Мелинда на вечеря, тъй като току-що получили от един приятел от Мейн каца замразени омари. Вик благодари и отклони поканата, като каза, че вече е сложил вечерята. Вечерята наистина беше сложена, само че Мелинда я нямаше. Сигурно беше с детектива или у Уилсънови и изобщо нямаше да се прибере, камо ли да се обади.
Не беше изминал и час и двамата с Трикси точно привършваха вечерята, когато отвън се чу шум от кола. Беше Хорас — разярен. Веднага му стана ясно какво се е случило.
— Вик, може ли да отидем в твоята стая? Или някъде другаде? Не искам пред… — Хорас погледна Трикси.
Вик отиде при Трикси, прегърна я и я целуна по бузката.
— Нали ще ни извиниш, Трикси? Трябва да поговорим по работа. Допий си млякото и ако си взимаш още сладкиш, гледай парченцето да е по-малко, нали?
Прекосиха гаража и влязоха в стаята му. Предложи на Хорас единствения удобен стол, но на него не му се сядаше. Вик седна на леглото.
— Току-що имахме посещение от детектива — започна Хорас, — както сигурно си се досетил.