Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру често се хвалеше, че бил много самолюбив, и мразеше да си признава, че е обикнал оцелелите от дружината бойни другари почти колкото Ерик. Пълни грубияни, опасни от всякаква гледна точка, те бяха минали заедно през кървави схватки и всеки знаеше, че може да разчита на другия.
Замисли се за тези, които бяха загубили: Биго, огромния засмян бандит със странни изблици на милосърдие; Джером Хенди, гигантът с буен характер, способен да разкаже история като истински актьор и да разиграва като живи сенки на стената; Били Гудуин, иначе благороден младеж, но с гневлив характер, който беше загинал при една от безкрайните злополуки, преди да разбере нещо от живота; Луис де Савона, родезийският главорез, който беше остър като камата си — буен мъж, но изключително верен. Ру върза торбата си, обърна се и видя, че Ерик и Джедоу го наблюдават.
— Какво има? — попита той.
— Отнесе се някъде — каза Ерик.
— Мислех си за Биго и за другите…
— Разбирам — кимна Ерик.
— Възможно ли е още някои да се появят преди „Тренчард Отмъстителя“ да поеме за насам? — обади се Джедоу.
— Би било добре — каза Ру. — И като нарами торбата, добави: — Но Били и Биго няма да се появят.
Ерик кимна. Двамата с Ру бяха видели как Биго умира в Махарта, а Ерик — как Били пада от коня и си чупи главата в една скала.
Тримата мълчаливо се изкачиха на палубата, забързаха надолу по трапа и намериха Робер дьо Лунвил да си бъбри с Накор и Шо Пи.
— Хей ти, гаден завързак! — каза Джедоу безцеремонно на мъжа, който близо три години беше командвал живота му.
— На кого говориш така бе, отрепка от Вейл такава!
— На теб, Боби дьо Лунвил, сержант, сър! — излая Шедоу, но Ерик лесно можеше да забележи подигравателното му изражение. Битките го бяха научили да различава всяко настроение на другарите си и той знаеше кога се майтапят. — И на кого викаш „отрепка“? Ние, мъжете от Вейл, сме най-добрите бойци на света, не знаеш ли? И обикновено си чистим ботушите с такива като теб. — Той помириса шумно и се наведе напред, като че ли да се увери, че от дьо Лунвил се носи неприятна миризма. — И от такива като теб.
Дьо Лунвил сграбчи една от бузите на Джедоу и го ощипа както майка детето си:
— Толкова си прекрасен, че искам да те целуна. — Плесна го игриво по лицето и допълни: — Но не днес.
— Накъде сте тръгнали? — обърна се той към групата.
— За пиячка! — ухили се Накор.
— Добре, не убивайте никого. — Дьо Лунвил вдигна очи към небето, после попита Джедоу: — Ще се върнеш ли?
— Не знам защо, но да — усмихна се Джедоу.
Усмивката му угасна, когато дьо Лунвил тихо каза:
— Знаеш съвсем точно защо.
Внезапно настроението им пропадна. Всеки знаеше защо и всички осъзнаваха, че отвъд моретата набира сили ужасен враг и независимо от това, какво се бе случило през последните няколко месеца, битката тепърва предстои. Можеше да измине десетилетие или повече преди решителния сблъсък с армиите, събрани под знамето на Изумрудената кралица, но тогава всеки мъж, живеещ в Кралството, трябваше да се изправи и да се сражава.
След кратко мълчание дьо Лунвил им махна с ръка към улицата.
— Изчезвайте. И не вдигайте голяма веселба. — Когато тръгнаха, викна подире им: — Ерик, двамата с Джедоу бъдете утре тук, за да си вземете документите. На следващия ден сте дезертьори! Знаете, че бесим дезертьорите!
— Този човек — каза Джедоу, когато закрачиха по улицата да намерят някаква кръчма — винаги си служи със заплахи. Има вродена любов към бесенето, не знаеш ли?
Ру се засмя, другите се присъединиха към него и настроението им се оправи, още повече че като по чудо видяха на ъгъла кръчма.
Ру се събуди. Главата го цепеше, устата му бе пресъхнала. Все едно някой бе сложил пясък под клепачите му, а дъхът му миришеше отвратително. Размърда се. До него Ерик изстена. Обърна се на другата страна и докосна стенещия Джедоу, който го отблъсна инстинктивно.
Понечи да седне и незабавно съжали, че не продължава да спи. Опита се да се стегне и да не повърне червата си. После се огледа.
— Ужас — каза и незабавно съжали, че си е отворил устата. Собственият му глас накара сърцето му да се обърне.
Намираха се в килия. И Ру чудесно я познаваше. Дълго помещение, отворено от едната страна към по-голяма зала, преградено с решетки от пода до тавана и с врата с тежка желязна брава. На другата страна, точно срещу решетките, имаше дълъг прозорец, висок около седемдесет сантиметра, по цялата дължина на килията. Знаеше че затворническото помещение е под нивото на земята и че прозорецът е само на десетина сантиметра над повърхността, за да дава възможност на затворниците да виждат ешафода, издигнат във вътрешния двор. Той беше в килията на смъртниците, под двореца на принца на Крондор.