Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Върховната господарка Навани в тази зала ли е?
Каладин не отговори.
— Покажи ѝ това, ако обичаш — помоли Шалан.
Каладин се поколеба, после взе листа. Огледа го, но очевидно не можеше да разбере, че го държи наопаки. Беше едно от писмените съобщения между Ясна и майка ѝ с уреждането на годежа. Изпратено по далекосъобщителя, от него щеше да има две копия — написаното от страна на Ясна и записаното при Сиятелната Навани.
— Ще проверим — заяви Каладин.
— Ще…
Шалан се усети как пелтечи. Ако не можеше да влезе и да види Далинар, тогава… Тогава… Бурята да го отнесе, дано! Тя го хвана за ръката със свободната си ръка, когато той се обърна да издаде заповед на хората си.
— Нима всичко това е понеже те излъгах? — попита го по-меко тя.
Той я изгледа.
— Това е, понеже си върша работата.
— Твоята работа е да се държиш нахално и инатливо?
— Не, държа се нахално и инатливо и в свободното си време. Моята работа е да държа такива като теб далеч от Далинар Колин.
— Гарантирам, че ще настоява да ме види.
— Е, ще ми простиш, задето не вярвам на думата на една рогоядска принцеса. Искаш ли да похапнеш малко черупки, докато хората ми те водят към тъмницата?
Добре, достатъчно.
— Тъмницата звучи чудесно! — отвърна тя. — Там поне ще бъда далеч от теб, малоумнико!
— Само за малко. Ще намина да те разпитам.
— Моля? Не мога ли да получа нещо по-приятно? Екзекуция например?
— Мислиш ли, че мога да намеря палач, дето да изтрае дрънканиците ти достатъчно дълго, та да нагласи въжето?
— Е, ако искаш да ме убиеш, и дъхът ти може да свърши тая работа.
Той почервеня, а неколцина от гвардейците наблизо се закискаха. Опитаха да потиснат смеха си, когато капитан Каладин ги изгледа.
— Не ти завиждам — обърна се той към нея. — Трябва да съм наблизо, за да може дъхът ми да убива, докато твоето лице може да убие всеки мъж от разстояние.
— Всеки мъж? — попита тя. — Е, при теб не действа. Май това доказва, че не си кой знае какъв мъж.
— Грешка на езика. Нямах предвид всеки мъж, а само мъжките от твоя вид — но не се притеснявай, ще се погрижа чулите ни да не се доближават твърде много.
— О, значи родителите ти са наблизо?
Очите му се ококориха и май за пръв път тя наистина успя да влезе под кожата му.
— Родителите ми нямат нищо общо с това.
— Да, звучи разумно. Предполагам, че не искат да имат нищо общо с теб.
— Поне предците ми са имали достатъчно разсъдък да не се сродят с някой сюнгер — изстреля той, вероятно намеквайки за червената ѝ коса.
— Аз пък поне зная кои са родителите ми! — върна му тя.
И двамата се гледаха яростно. Някаква част от Шалан изпитваше задоволство, че го застави да се ядоса, при все че от горещината по лицето си усещаше, че и тя се е разярила. Ясна щеше да бъде разочарована. Колко често бе опитвала да накара Шалан да владее езика си? Истинското остроумие беше овладяното остроумие. Не биваше да бъде оставяно да се носи на воля, както и стрелата не трябваше да се пуска напосоки.
За пръв път Шалан осъзна, че големият коридор е притихнал. Множеството войници и прислужници зяпаха нея и офицера.
— Ба!
Каладин се освободи от ръката ѝ — тя не го бе пуснала, след като прикова вниманието му.
— Променям мнението си за теб. Очевидно си високородна светлоока. Само те са в състояние да се държат така влудяващо.
И той се отдалечи към стаята на краля.
До нея Вата видимо се отпусна.
— Да се надвиквате с началника на гвардията на Върховния принц Далинар? — прошепна ѝ той. — Това разумно ли беше?
— Ние предизвикахме произшествие — отвърна тя, докато се успокояваше. — Сега Далинар Колин ще чуе за това. Гвардеецът няма да може да удържи идването ми в тайна от него.
Вата се поколеба.
— Значи е било част от план?
— Не — отвърна Шалан. — Не съм толкова умна. Но ще подейства.
Тя погледна Газ, когото гвардейците на Каладин освободиха. Той дойде при тях двамата, но продължаваха да ги наблюдават внимателно.
— Дори и за дезертьор си страхливец, Газ — прошепна Вата под мустак.
— Как така го познаваш? — запита го Шалан.
— Той беше роб — обясни Газ — в дърводелския двор, където работех и аз. Проклет човек. Той е опасен, Сиятелна. Буен, създава неприятности. Нямам представа как се е издигнал до толкова високо положение за толкова кратко време.