Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Дали мистър Уинкл биде обхванат от онзи вид краткотрайно безумие, предизвикано от чувство на оскърбление, или бе вдъхновен от мистър Уелъровата проява на смелост — не е съвсем сигурно. Но сигурно е, че щом видя мистър Гръмър да пада, и той проведе невероятно яростна атака върху едно малко момче, стоящо до него; след което мистър Снодграс, в напълно християнски дух, за да не напада никого изневиделица, провъзгласи много високо, че се кани и той да започва и се залови да сваля жакета си най-хладнокръвно. Той биде веднага обкръжен и обезвреден; и трябва да бъдем справедливи и да отбележим, че те и двамата с мистър Уинкл не направиха никакъв опит да спасяват нито себе си, нито мистър Уелър, който, въпреки извънредно мъжествената си съпротива, бе победен поради численото превъзходство на противника и взет в плен. Отново се образува шествието; носачите отново заеха местата си; и походът продължи.
По време на цялата тази суматоха възмущението на мистър Пикуик бе безгранично. Той успя да зърне само как мистър Уелър разбута доброволната стража и как юмруците му летяха на всички посоки, но повече нищо не успя да види, защото нито вратите на носилката можеха да се отворят, нито пък щорите можеха да се вдигнат. Най-накрая сполучи с помощта на мистър Тъпман да отвори покрива: и като се покачи на седалката, крепейки се о рамото на мистър Тъпман, за да пази равновесие, мистър Пикуик отправи обръщение към мнозинството: подчерта недопустимите прийоми, приложени спрямо него; призова тълпата за свидетел, че неговият прислужник е бил нападнат пръв… И по такъв начин стигнаха до къщата на кмета: носачите припкаха, арестуваните ги следваха, мистър Пикуик ораторствуваше, а тълпата викаше.
Глава двадесет и пета
Страшно бе негодуванието на мистър Уелър, когато го откараха; многобройни бяха намеците относно външността и държането на мистър Гръмър и неговия другар; смели бяха нападките срещу всеки от шестимата придружаващи го джентълмени: така намираше той отдушник на своето недоволство. Мистър Снодграс и мистър Уинкл слушаха с мрачна почтителност своя вожд, леещ потоци от красноречие, чието бързо течение мистър Тъпман не успяваше да спре ни за секунда въпреки настоятелните му молби да затворят капака на стола-носилка. Ала гневът на мистър Уелър бързо премина в любопитство, когато шествието свърна в същия онзи двор, където бе срещнал побягналия Джоб Тротър; а любопитството се обърна в чувство на извънредно радостна изненада, когато преважният мистър Гръмър изкомандува носачите да спрат и се отправи с тържествена и наперена стъпка към същата тази зелена порта, от която Джоб Тротър бе изскочил, и с все сила дръпна висящата отстрани връв на камбанката над входа. В отговор на звъна се появи една много хубава, гиздава прислужничка, която, щом съзря бунтовническия вид на пленниците и разгорещено ораторствуващия мистър Пикуик, вдигна ръце от учудване и повика мистър Мъзл. Мистър Мъзл отвори едното крило на портата за коли, за да пропусне стола-носилка, арестуваните и полицаите доброволци; и веднага я хлопна под носа на тълпата, която, възмутена, загдето са я отстранили, и горяща от желание да види какво ще последва, изля своето негодувание, като рита по портите и звъня с камбанката в продължение на около два часа. В това забавление взеха участие всички поред с изключение на трима-четирима щастливци, открили пролука във вратата, през която нищо не се виждаше, но през която те зяпаха с упоритото постоянство на онези, що сплескват носовете си по витрините на аптеката, гдето лекар преглежда — но в задната стая — някой прегазен от двуколка пиян.
Поставиха стола-носилка в подножието на стълбището, водещо към главния вход на къщата, гдето стояха от двете страни като стражи два американски столетника в зелени качета. Откараха мистър Пикуик и приятелите му в преддверието, отгдето Мъзл, след като докладва за тяхното пристигане и получи съответна заповед, ги въведе в присъствието на негова милост главния магистрат, всеотдайния обществен служител.