Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Щях да те преследвам дори само заради Крийл — отвърна тихо Гибелта на Каин. — Той беше велик човек.
— Той беше задник. Получи онова, което заслужаваше.
— А аз? — попита Гибелта на Каин. — Аз какво заслужавах?
Хари се извъртя настрани и лицето му се обърна към платнената стена на навеса.
— Недей да ми хленчиш, хлапе. Животът ти е дал повече, отколкото на мнозина други: когато са те наранили, си получил възможност да си отмъстиш. Смятай се за късметлия и си затваряй устата.
— Това ли е? Само това ли ще кажеш? — Гибелта на Каин усети как ръцете му отново се свиват в юмруци. — Че съм късметлия?
— Какво искаш от мен? Извинение? — Хари се извърна и го погледна; под очите му тъмнееха синини, носът му все още беше подут от удара, който го беше разбил три дни по-рано. — Или прошка?
Юмруците на Гибелта на Каин трепереха и той не можеше да откъсне погледа си от изпъкналата адамова ябълка на Хари; чувстваше енергията, която свързваше ръката му с неподвижната му мишена, сякаш ларинксът на сакатия и юмрукът на мъчителя му бяха двете половини на един и същ магнит.
Гибелта на Каин накара юмрука си да се разтвори бавно и преглътна жаждата си за кръв.
— Така — промълви той. — Така.
Той се изправи, скръсти ръцете си зад гърба и закрачи из заслона на Хари, сякаш с всяка стъпка нанасяше нова рана на мъжа — а може би наистина беше така. Може би най-силната болка, която можеше да му причини, беше напомнянето за нещо, което сакатият повече никога нямаше да може да направи.
— Така — потрети той, — най-накрая разбра какво си ми причинил. Сега ми се иска да разбера какво аз причиних на теб.
Гибелта на Каин се насили да се усмихне и се обърна, насочвайки усмивката си към Хари като оръжие.
— Сега ти говори. Разкажи ми за Палас Рил.
4.
В началото той, разбира се, отказваше. Мълча няколко часа, докато Гибелта на Каин се развличаше, редувайки въпросите с леки мъчения. В този ден палачът бе съсредоточил вниманието си върху нервния възел между палеца и показалеца; дори при не особено силен натиск върху това място и на най-силните хора им се насълзяват очите, без да се получават трайни поражения, а хватката на Гибелта на Каин беше силна като бащините му клещи. Хари продължаваше да лежи завързан в койката — мъчителят му помнеше как тези ръце бяха демонстрирали на артанския вицекрал, че не са изгубили убийственото си майсторство. Затова Гибелта на Каин седеше до него, държеше сакатия за ръката като послушен син до бащиното си ложе. От време на време променяше позата си, за да натисне радиалния нерв над лакътя.
Едно от най-очарователните свойства на тези мъчения беше, че при правилното спазване на интервалите за почивка точно тези точки на натиск засилваха чувствителността си. След час или два обектът започва да чувства как цялата му ръка гори отвътре, сякаш кръвта му се е превърнала в киселина.
Накрая Хари се подчини, както бе очаквал Гибелта на Каин. Самите въпроси — Как се запознахте? Къде се целунахте за пръв път? Какво беше облякла тя в сватбения ви ден? Как ухаеше косата ѝ? — щяха да заставят Хари непрекъснато да се завръща към мъчителните си спомени. Очевидно разговорът за тези неща го тормозеше повече, отколкото мълчанието — и въпреки това, щом веднъж започна, после като че ли изгуби желание да спре. Все пак спираше от време на време, принуждавайки Гибелта на Каин да го окуражава с поредното притискане на нерва, сякаш копнееше за тази болка, сякаш я посрещаше с благодарност, сякаш се нуждаеше едновременно от болката на споделянето и болката от мълчанието; сякаш за него всяко спасение от страданието се равняваше на предателство, на престъпление, на грях.
Гибелта на Каин прие разбитото сърце на Хари като причастие. Никога не се беше чувствал толкова щастлив.
Той държеше Огледалото на Каин до леглото на Хари; винаги, когато пожелаеше, можеше да се потопи в главата му — да се вмъкне в терзанията на Хари. Правеше го на определени интервали; Гибелта на Каин усещаше ясно опасността от плуването на такава дълбочина. Дълбините го зовяха, нашепваха му изкусително да се потопи завинаги в спомените.
Хари продължи да говори цели два дни, а Гибелта на Каин го слушаше — като понякога се намесваше с въпроси и все по-рядко с физическа принуда. Научи за много далечни и странни места, от дълбините на Бодекенската пустош до блестящите месингови улици на липкийската столица Седемте извора, от подобното на джунгла кралство Ялитрайя до ледените полета на Бялата пустиня. По-късно двамата се разговориха за още по-екзотични и неописуемо далечни места: като Чикаго и Сан Франциско — и за чужди имена, като Шермая Доул и Марк Вило, Шана Лейтън и Артуро Колбърг.