Острието на Тишал

— Защо е пълна тъпотия — отвърна уморено Хари. — Защо няма да върне жена ми. Защо няма да спаси баща ми, нито ще ми върне детето, нито ще ми помогне да проходя отново. Причините са за невежите.

— Може би — процеди Гибелта на Каин през зъби. Той се премести, за да седне до прозореца, през който гледаше Хари. Дърветата се бяха сгъстили дотолкова около линията, че влакът сякаш се движеше през тунел от отровени от пушека листа. — Може и да съм невежа. Значи съм невежата, който те постави на колене.

— Да, все тая.

— Родила ме е Марте, съпругата на Терел ковача. Нарекоха ме Перик — заговори той с бавния, напевен тон на елкотански жрец, който води ежедневната служба.

— Губиш си времето — повтори Хари. — Не искам да знам.

Юмрукът на Гибелта на Каин се стовари като чука на баща му върху лицето на Хари, размазвайки носа му в кървава каша. Хари изпъшка и за миг очите му се изцъклиха. След това фокусът им се върна и той безизразно облиза кръвта от устните си, докато наблюдаваше Гибелта на Каин в очакване на следващия му ход.

Юмрукът на Гибелта на Каин пулсираше в болезнен копнеж да продължи да удря отново и отново, и отново; изгаряше от желание да убие този мъж, да го пребие до смърт със собствените си ръце — но убийството нямаше да задоволи нуждите му.

— Тук не става дума за това какво искаш ти. Това вече няма никакво значение. Тук става дума за мен. За това какво искам аз.

Той потърка юмрука си с другата си ръка, опитвайки се да прогони копнежа за кръв.

— Мисли за това като за обратен разпит. Има някои неща, които искам да знаеш. И ще ти ги кажа. Ако усетя, че не ме слушаш, ще ти причиня болка. Разбра ли?

Единственият отговор от Хари бе замъглен от кръвта поглед, празен като измита чиния.

Гибелта на Каин отново сграбчи мръсното одеяло в юмрука си и остърга с грубия плат сълзящите изгаряния на Хари.

— Знам, че и преди са те измъчвали, Хари. Кланът Черния нож от Бодекенските огрило, нали? Освен това не ми е безразличен фактът, че снощи се опита да накараш хората ми да те убият. Подозирам, че болката не означава нищо за теб — но тя, както и животът ти, са от изключително значение за мен.

Той се замисли и бавно си пое дълбок, търпелив дъх.

— Слез пет дни пристигаме в Анхана; там ще бъдеш предаден на гражданските власти за екзекуция. Междувременно искам да страдаш — и да ме слушаш.

Навън дърветата се бяха разредили, разкривайки неравни хълмове, обрасли с прещип и орлова папрат, които се спускаха към мъгливите брегове: безжалостната Карнаанска пустош. А вътре Гибелта на Каин заговори отново:

— Родила ме е Марте, съпруга на Терел ковача. Нарекли са ме Перик и през по-голямата част от детството ми очаквах да съм напълно обикновено момче — и щастливо, както изглеждаха самите те. Майка ми беше от Кор и беше по-възрастна от баща ми; притежаваше тайни, които никой от нас не разбираше, но винаги сме знаели, че ни обича…