Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Гибелта на Каин усети как в стомаха му започна да се заформя ледена топка.
— Ето един въпрос. Гарете те ваксинира, нали? Вероятно е ваксинирал и повечето хора в Трансдея: те взимат едно черно нещо, притискат го към рамото ти и дърпат спусъка, а то издава един звук, подобен на пссст. Получи ли го?
— Да… да, получих. Както и персоналът на посолството, и много от миньорите и работниците на гарата…
— Ти си днешният печеливш, хлапе. Първа награда: място на първия ред, откъдето да наблюдаваш края на света.
— Той каза… каза, че това е просто предпазна мярка…
— И понеже целият му персонал идва от онзи свят — моя свят — и той разполага с всякаква интересна технология, ти реши, че той е наясно какви ги плещи.
— Аз… — Гибелта на Каин затвори очи. — Да.
— Това ви е проблемът на нас, смотаняците, които се смятате за образовани — рече Хари с брутално подигравателен тон. — Винаги си мислите, че ако някой говори на вашия език, той не е тъпанар. Само че той беше тъпанар, какъвто си и ти, защото реши, че той не е.
Гибелта на Каин откри, че не знае какво да отговори.
— Вирусът е пуснат в Анхана — рече Хари. — Затова Палас дойде тук. Гражданите са започнали вече да се разболяват. Хората. Вече умират. Убиват се един друг. Заключват се в къщите си, пламнали в треска, защото вече са толкова полудели, че смятат, че всички са хукнали да ги убиват. Шана, Палас, тя беше единствената надежда за хората на този континент — и може би в целия свят. Ти я уби. Поздравления. Сега можеш да гледаш как всички останали умират.
Гибелта на Каин протегна ръка и пипнешком награби шепа платно, за да се задържи изправен.
— Да гледам… — промърмори той.
— Естествено. Точно това ти е направило онова черно съскащо нещо. Ти няма да се разболееш. Имунизиран си, също като мен. Късметлия, а?
— Лъжеш — промърмори Гибелта на Каин. Не му хареса как прозвуча, затова го повтори по-силно: — Лъжеш. Измисляш си.
Разбира се, че лъжеше — не беше ли това някогашният Каин? Гибелта на Каин го измъчваше от дни и само така сакатият можеше да си отмъсти на своя мъчител: чрез тази глупава злобна лъжа.
— Да, добре, естествено, че лъжа — отвърна Хари, продължавайки да се усмихва хищнически. — Ти си човекът с умствените сили — използвай ги, тъпо копеле такова.
— Не е нужно — рече твърдо Гибелта на Каин. — Очевидно е, че лъжеш; защо ѝ е на Кралицата на актирите да помага на хората от Анхана?
— Може би защото изобщо не е Кралица на актирите, мамка му! Може би защото през всичките тези години Църквата просто разпространяваше лъжи за нея. Може би защото ѝ пукаше за всяко живо същество, дори за безполезните тесногръди смотаняци като теб.
Едва тогава Хари го погледна: огледа го изпитателно от глава до пети и обратно, сякаш преценяваше всяко негово качество, видимо или не. След това каза:
— Когато те направиха монах, ти се закле. Закле се да подкрепяш и защитаваш Бъдещето на човечеството до последния си дъх. И ето как изпълняваш клетвата си. Ти ги уби. Всичките. Затри цялата шибана човешка раса само защото искаше да ме нараниш.
Гибелта на Каин сграбчи платното с двете си ръце; стомахът му се бунтуваше и жлъчка опари гърлото му.
— Ти също се закле — изрече той с отчаяна настойчивост. — И погледни колко животи отне, колко страдания причини…!
— Ами да, нали сам го каза — отвърна Хари, свивайки рамене. — Аз съм Врагът Божи.
7.
Долу на пристана военният оркестър, марширувайки намясто, подхвана „Крал на кралете“ и първите ноти на императорския химн върнаха Гибелта на Каин в настоящето. Когато след първия куплет последва припевът, музикантите се разгърнаха в походен строй и излъсканият месинг на инструментите им започна да хвърля златисти слънчеви искри в гръмотевичния ритъм на химна. Дворцовите рицари обградиха колата с безизразни като на кукли лица под златния филигран на забралата си; кървавочервените им алебарди се люшнаха едновременно като идеално синхронизирани метрономи. Непосветените, които бяха свалили носилката със сакатия, уловиха поводите на воловете, впрегнати в талигата, и потеглиха.
Мъжът, който някога беше Каин, увисна върху ремъците, привързващи го към платформата, и главата му се залюшка в ритъма на талигата, сякаш бе изпаднал в безсъзнание. Оркестърът гладко премина от „Крал на кралете“ към „Божие правосъдие“.
Гибелта на Каин се изправи; бавно и замислено той измъкна тресчицата, която се беше забила в дланта му, и погледна намръщено мънистото от кръв, което се появи над мъничката рана. Как бяха успели да го победят с такава лекота?