Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Хари покри очите си със свободната си ръка и не отговори.
— Не е нужно да отговаряш. Просто искам да се замислиш върху това.
— Фейт — промърмори Хари.
— А, да, дъщеря ти — отвърна Гибелта на Каин. — Смяташ ли, че си ѝ направил голяма услуга, като си я изкарал на тоя свят? Понякога през тези няколко нощи ти плачеше в съня си, знаеш ли? И знаеш ли, че казваше „Фейт, съжалявам“?
И в този миг нещо угасна в мъжа, който някога беше Каин: някаква искрица от пламъка му, който хвърляше такава сянка над света, потрепна и угасна. За пръв път той изглеждаше стар и уморен, и истински, безспорно, окончателно осакатен.
Няколко секунди Гибелта на Каин се взираше в него, наслаждавайки се на угасването, след което се надигна и се приготви да излезе от навеса, но Хари отново се обърна към него и лицето му беше бледо като обледен камък.
— Предполагам, че и аз мога да ти задам този въпрос.
6.
Гибелта на Каин се спря и погледна към него през рамо.
— Какво имаш предвид?
— Някога замислял ли си се какво ще ти струва унищожението ми?
— Хари, Хари — пропя Гибелта на Каин, — не смяташ ли, че вече мина времето, когато можеше да очакваш да приемам заплахите ти на сериозно?
— Това не е заплаха, хлапе. Вярно, да приемем, че съм ти отнел родителите. Ти ми отне съпругата и ще бъдеш свидетел на смъртта ми. Все тая — рече той, повдигайки едното си рамо. — Квит сме. Всъщност не ми пука; и без това вече съм мъртъв. Но как ще живееш с онова, което ти си сторил?
— Какво съм сторил? — Гибелта на Каин изсумтя. — Спасих света от Врага Божи.
— Хлапе, хлапе. — Хари изкопира точно тона му. — Нищо не си спасил. Когато двамата с Гарете успяхте да убиете Шана, ти затри цялата Анханска империя. И Манастирите, и Липке, и Кор, че и Пакула. По това време догодина почти всички на този континент ще бъдат мъртви.
— Това е абсурдно.
— Как ли пък не. Според теб, идиот такъв, какво правеше тук Палас?
По гърба на Гибелта на Каин полазиха тръпки.
— Говориш за болестта на вицекрал Гарете — с която е заразил нехората.
— Ти си знаел?
Гибелта на Каин срещна удивения поглед на Хари и си помисли: Добре. Най-после успях да го впечатля. Искаше му се да може да се наслади на момента; искаше му се да отговори хладнокръвно „Знам много неща“, както отговарят магьосниците от приказките.
Вместо това стомахът му се сви и той успя да произнесе единствено:
— Да.
— По дяволите, хлапе. — Хари поклати глава, присвивайки невярващо очи. — По дяволите, а аз смятах себе си за безкомпромисен. Значи всичко започна от Гарете, а?
Гибелта на Каин поклати глава.
— Всичко започна с теб. С Крийл.
— Какво ти каза Гарете?
— Той… каза, че се нарича хр… хр…
— ХРВП — помогна му Хари. — Точно така. И какво ти разказа старият Винс за него?
Гибелта на Каин внезапно усети как въздухът под навеса се сгъстява — гъст като вода, гъст като яхния; едва успяваше да го поеме с дробовете си.
— Достатъчно — отвърна с тъничък гласец той.
— И въпреки това ти не се спря.
— Не разбирам.
— Гарете беше мъртъв. Аз бях в ръцете ти. Защо трябваше да умре Палас?
Гибелта на Каин си позволи една тъничка смразяваща усмивка.
— Причините са за невежите.
Но погледът на Хари остана твърд и неподвижен, докато Гибелта на Каин не погледна встрани.
— Бих могъл да отговоря: защото реших, че може да те спаси — рече той. — Бих могъл да отговоря, че съм сключил сделка от името на Манастирите, която трябва да се спази. Но нищо от това няма да е истина. Истината е по-проста и много по-сложна: тя беше убита, защото ти я обичаше, а аз исках да те наблюдавам, докато я гледаш как умира.
Хари кимна, намръщи се, сякаш разбираше и можеше да уважи подобно желание, но след това отново присви очи.
— Някога задавал ли си си въпроса защо Гарете искаше да я види мъртва?
— Той каза… каза, че тя ще защити елфите от болестта.
— Не само елфите.
Мравучкането по гърба му заплашваше да премине по цялото тяло.
— Вицекралят ме увери, че хората не са в опасност…
— Хората. Да. — Устните на Хари потрепнаха в бледо копие на вълчата усмивка на Каин. — Просто трябва да си спомниш, че за Гарете хора означава артанци.