Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Ти — произнесе най-накрая Хари с дрезгав глас — си надарен със способността да мразиш.
Гибелта на Каин тържествено наведе глава.
— Ако е така, съм получил този дар от теб.
За миг му се прииска да протегне ръка и да докосне Хари по рамото — не за да му причини болка. В много отношения сакатият мъж му беше по-близък от посредствените му съученици и безгръбначните Непосветени, с които бе препълнено посолството в Трънова клисура. Онова, което го сближаваше с Хари, беше недостъпно и съвсем непонятно за тези сиви души.
Гибелта на Каин се извърна настрани и се изправи.
— Знаеш ли — произнесе разсеяно той, взирайки се в обсипаното със сияйни звезди небе, — при други обстоятелства нямаше да се изненадам, ако бяхме станали приятели.
— Хлапе, ние сме приятели — отвърна Хари с горчив смях. — Нима не си забелязал?
Гибелта на Каин го погледна над неподвижния блед пламък на лампата и за миг се замисли за всичко, което двамата бяха споделили през изминалите пет дни.
— Не, не съм — отвърна бавно той, мръщейки се и кимвайки едновременно. — Но предполагам, че си прав.
— Абсолютно съм прав, мамка му. Което няма да ми попречи да те убия при първа възможност.
— Ммм, разбира се, че няма — отвърна Гибелта на Каин, — както няма да попречи и на мен да те предам на имперските власти, за да те екзекутират.
— Да. Утре сутрин, нали?
Гибелта на Каин кимна, усещайки тънкото жило на меланхолията.
— Да. Утре.
— Като че ли не го очакваш с нетърпение.
— Вярно е — отвърна той. — Но съм готов. Ти си част от предишния ми живот, Хари. Готов съм да продължа напред.
— Да, щом казваш. А сега готов ли си да легнеш в проклетото си легло?
Пореден поглед към звездите — и към намалялото масло в лампата — му напомни колко е късно.
— Предполагам, че съм.
— Тогава млъквай и отивай да спиш.
Гибелта на Каин се усмихна почти нежно.
— Лека нощ, Хари.
— Майната ти.
5.
Рано на следващата сутрин, докато баржата се поклащаше лениво по протока на Великия Чамбайген под първите лъчи на изгряващото слънце, Гибелта на Каин отнесе на Хари копаня с гъста лещена каша със сланина, остави я до койката му и развърза едната му ръка, за да може да се нахрани с голямата дървена лъжица. Хари хапна един-два залъка и остави лъжицата.
— Добре ще е да я изядеш — каза Гибелта на Каин. — Така няма да те хранят в донжона.
— Все тая. Ще ми дадеш ли подлогата?
Гибелта на Каин подритна подлогата към Хари, изчака го търпеливо да се облекчи, после я изнесе навън и изхвърли съдържанието ѝ в реката. Когато се върна обратно, Хари все още не беше започнал да яде; той лежеше на койката и се взираше безизразно в платното над главата му.
— Днес каква е програмата? — попита той, без да извръща глава. — Пак ли ще ме държиш за ръката?
— Не — отвърна Гибелта на Каин. Той се отпусна бавно на пода във воинска поза, подгъвайки удобно крака под себе си. Опря лакти на бедрата си и обхвана с лявата си длан десния юмрук, опирайки палци: медитираща поза на Тихия кръг.
— За последен път сме заедно, Хари; след около два часа ще те предам на дворцовите рицари, които ни очакват на анханските докове, и повече никога няма да те видя — ммм, не. Исках да кажа, че повече никога няма да говоря с теб, тъй като възнамерявам да присъствам на екзекуцията ти.
— Ха. Недей да изпадаш в сантименталности; караш ме да се изчервявам.
Гибелта на Каин изгледа равнодушно жертвата си.
— Днес имам само един въпрос към теб. Дори не настоявам да получа отговор.
Хари го изгледа неуверено; тази промяна в ежедневната им рутина пробуди животинската му предпазливост.
— Да, добре.
— Заслужаваше ли си?
Хари се намръщи.
— Кое да си е заслужавало? Това да не е нещо като онези глупости от типа „Ако имах шанс да започна живота си отначало“?
— Не съвсем. Не се интересувам от живота ти, Хари, а от влиянието ти върху моя. Искам да знам: спасяването на Палас Рил на Стадиона на победата преди седем години — заслужаваше ли си страданията, които преживя след това?
— Разбира се — отвърна решително сакатият. — Без колебание бих го направил отново.
— Нима? Наистина ли? След всичко, което ми разказа: унищожаването на кариерата ти, загубата на краката ти, на баща ти, на дома ти, на дъщеря ти… и на живота ти. Сигурен ли си?
— Аз… Имах предвид, аз, ъъъ… — Гласът му заглъхна и той се извърна настрани.
— Двамата дори не сте били щастливи заедно — каза Гибелта на Каин. — Сам ми го каза. Единственото, което си успял да постигнеш, е да отложиш смъртта ѝ със седем години. Ако тогава си знаел, че тази единствена стъпка ще те погуби, щеше ли да го направиш?