Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
„Донесете вряла вода — много вода.“
Хубава реплика. Бе изплувала в съзнанието му цяла-целеничка още когато четеше сценария. В старото време на немите филми би могъл да я използва като междинен надслов и така щеше да разреши въпроса със запълването на пространството, но сега за тази сцена имаше нужда от реплики и на други хора. Нищо не му идваше наум.
— Донесете вряла вода — повтори той на себе си. — Много вода.
Думата „вряла“ бързо го наведе на приятната мисъл за столовата. А тя беше и навременна, тъй като за един ветеран като Пат хората, с които човек сядаше на обяд, бяха по-важни за кариерата му, отколкото нещата, които диктуваше в кабинета си. Както често казваше самият той — това не беше изкуство, а индустрия.
— Това не е изкуство — каза той на Макс Лийн, който спокойно си пийваше до един водоохладител в коридора. — Това е индустрия.
Макс му беше подхвърлил този кокал тъкмо навреме — за три седмици по три долара и половина.
— Виж какво, Пат! Имаш ли вече нещо черно на бяло?
— Ами вече имам нещо, което ще ги накара да… — Той назова едно известно биологично действие с донякъде шокиращата увереност, че подобно нещо може да се случи в кинотеатър.
Макс се опита да разбере доколко е искрен.
— Можеш ли да ми го прочетеш сега? — попита го той.
— Все още не. Но в него има от стария огън, ако разбираш какво искам да кажа.
Макс бе изпълнен със съмнения.
— Е, карай тогава. А ако срещнеш някоя трудност с медицинската терминология, обади се на доктора отсреща в отделението за бърза помощ. Трябва да е тип-топ.
В очите на Пат твърдо проблесна духът на Пастьор.
— Ще стане.
Докато крачеше с Макс през кино студията, изпита приятно чувство — толкова приятно, че реши да се залепи за продуцента и да седне до него на Голямата маса. Макс обаче му провали плановете, като изгука едно „до скоро виждане“ и се шмугна в бръснарницата.
Някога Пат беше често срещана фигура на Голямата маса и немалко пъти, когато бе на върха на славата си, обядваше в отделните ресторанти на административното ръководство. Понеже беше от най-старата генерация в Холивуд, той разбираше техните шеги, суетностите им, социалната им система с нейните бързи промени. Но сега около Голямата маса имаше прекалено много нови лица — лица, които го гледаха с универсалното холивудско презрение. А край малките маси, където се хранеха младите писатели, се гледаше на работата прекалено сериозно. Ако пък трябваше да седне просто където и да било, дори със секретарки или статистки, Пат по-скоро би си взел сандвич от някой бюфет.
Той заобиколи през отделението на Червения кръст и попита за доктора. Едно момиче, сестра, му отвърна, обърната с лице към стенното огледало, срещу което рисуваше трескаво устните си:
— Излезе. Какво има?
— А, в такъв случай ще намина по-късно.
Тя свърши и се обърна — жизнена и млада, с лъчезарна утешаваща усмивка.
— Мис Стейси ще ви помогне. Аз отивам да обядвам.
Той изпита едно старо, старо чувство, останало му от времето, когато имаше съпруги — чувство, че ако поканеше на обяд тази малка красавица, можеше да си навлече беда. Но след това бързо си спомни, че в момента няма никаква съпруга — и двете се бяха отказали от опитите си да получат от него издръжка.
— Работя върху филм с медицинска тематика — каза той. — Имам нужда от съдействие.
— С медицинска тематика?
— Пиша сценария — нещо за един доктор. Слушайте, позволете да ви заведа на обяд. Искам да ви задам няколко медицински въпроса.
Сестрата се поколеба.
— Не зная. Това ми е първият ден тук.
— Няма нищо — увери я той, — кино студиите са демократични; всеки тук е „Джо“ или „Мери“ — от големите имена до общите работници.
Това той прекрасно доказа на път за ресторанта, като поздрави един от звездите и в отговор чу своето име. В ресторанта седнаха непосредствено до Голямата маса и неговият продуцент, Макс Лийм, вдигна поглед, направи знак, като че ли го снима, и намигна.