Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— Амбър е на автоматичен режим — отвърна Ролф. — Може би предпочиташ да ти кажа кои още са в списъка, защото това е единственият начин да ги спасиш. Но аз вече не мога да я спра, дори да искам. Вярно е, че не изпитвам и никакво желание. Единственото, което ми се ще сега, Джек, е да ти видя сметката. Нищо повече.
Джек стреля. Завесата падна, от сепарето долетя болезнен вик.
Джек се изправи. Прекоси бара. Стигна сепарето и отмести завесата с крак. На пода лежеше Ролф. Джек запали лампата. На светлината й видя тънка червена струйка да се спуска от ъгъла на устата му. Поклати обезсърчено глава. Вместо да го рани го бе прострелял смъртоносно.
— Не ти остава много време — промълви с пресипнал глас Ролф. Дишаше на пресекулки.
— На теб също.
— В такъв случай вече няма значение — раненият премигна безпомощно. — И без това няма да получа хонорара за последните убийства на Амбър. Стига ми обаче удоволствието да знам, че никой не може да я контролира — дори тя самата. Животът й ще бъде ад, но кучката си го заслужава. Опиташ ли се да й помогнеш, ще я убиеш. Не знаеш неутрализиращата парола.
— Боли ли те?
— Не много — Ролф трепна, изненадан от неочаквания въпрос.
— Сега ще те заболи повече. — Джек се наведе и опря дулото на лазера в коляното на падналия. — Кажи ми кои са жертвите и как да я спра.
Очите на Ролф се разшириха от ужас.
— В началото са случайни — заговори, осъзнал, че човекът пред него знае как да причинява болка. — За да натрупа опит. След това е Свети Колин от Синьото колело. А после… — той изхърка и замлъкна.
Джек прибра пистолета. Беше твърде късно. Погледна към убития. Би могъл да го спаси, ако беше повикал навреме медиците. Но кой знае защо не изпитваше угризения. Време беше да си върви.
След това си спомни за Амбър и Свети Колин. Двамата бяха заедно, сами. Съюзници… жертва и убиец.
Зачуди се дали ще може да се върне навреме.
14.
Пепус зарея поглед из просторната зала. На огромната видеостена се виждаше опашката от хора, които чакаха за аудиенция и разговаряха с онези, които вече бяха излезли. Камерата предаваше този образ не само тук, но и вън от двореца, из целия Малтен, а също на Форнекс и Ипсуич, другите две планети, от които се състоеше Триадата. Той повдигна леко брадичка и видя с крайчеца на окото, как един възрастен и уморен император от екрана повтаря жеста му…
Пепус въздъхна. Беше безсилен пред камерите, също както беше безсилен пред исканията на драките относно Бития. Дилема, която не знаеше как да разреши и която, по негово мнение, Колин само усложняваше с намесата си. И тези неизяснени убийства. Свързани по някакъв начин с Колин и момичето, което на свой ред поддържаше тесни връзки с Джек Сторм. Дали тя е убиецът? От полицията му бяха съобщили, че не успявали винаги да я проследят. Често се изплъзвала от тяхното наблюдение, което засилваше подозренията му. Говореше се, че произхождала от задния двор на Малтен, и това само засилваше безпокойството на Пепус, който отдавна жадуваше да се справи с бардаците там. Като стана дума за Планетната полиция, Пепус не можеше да не отбележи, че напоследък в действията й прозираше прекомерна самостоятелност. Но от друга страна, убиецът трябваше да бъде открит час по-скоро, защото никой не знаеше кой може да е следващата му жертва. Тъкмо по тази причина Пепус бе избрал личните си покои за следващата среща с Колин — там се чувстваше най-защитен срещу всякакво неочаквано нападение. Освен това разполагаше с екстрасенси, които щяха да следят мислите и намеренията на двамата гости постоянно.
Всъщност, помисли си той с горчивина, онези проклети медиуми никак не ги биваше да четат мисли. Само се хвалеха, че го правят, но досега не бяха доказали на практика дали могат да бъдат полезни. Нищо чудно именно гласовите скенери да засекат намеренията и емоционалното състояние на посетителите. Но Пепус не бързаше да се отказва от услугите им. Кой знае, може някой ден да изпълнят предназначението си.
Представителят на Доминиона, който говореше от известно време, неочаквано млъкна и Пепус едва забележимо въздъхна. Опитваше се поне външно да изглежда такъв, какъвто го познаваше публиката. И без това всичко беше само една формалност. Вече беше решил да финансира дефицита в бюджета. А когато Доминионът се изправи пред следващите си проблеми, Пепус просто ще се яви пред Конгреса и ще предложи той да поеме водачеството му. И тогава Триадският трон ще се слее с Конгреса.