Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Джек пристъпи внимателно в „Затвореният кръг“, като примижа, за да се адаптира по-бързо към сумрака в бара. Държеше ръката си на дръжката на пистолета, докато оглеждаше посетителите. Около час бе прекарал отвън, наблюдавайки кой влиза и излиза. Вече се досещаше, че са го пратили тук нарочно и че вероятно Ролф го очаква. Ето защо, веднага щом измина няколко крачки към вътрешността, той се наведе рязко, отскочи встрани и се притаи в ъгъла. Точно навреме, тъй като от мрака някой стреля срещу него със зашеметяващ пистолет.

Джек отвърна с продължителен откос, който разтопи близката част на бара и прекъсна част от веригите. Метна се към близката маса и започна да я бута пред себе си като щит.

— Закъсня. Още в мига, когато влезе — гласът на Ролф отекваше в стените и Джек не можеше да определи откъде идва.

Той се изкашля.

— Можем да разговаряме и по друг начин.

— Да, но този повече ми харесва. Искам да си върна Амбър. И това е най-бързият начин да го направя.

— Тъкмо за нея дойдох да разговаряме.

— Така ли?

Джек зърна някакво движение с крайчеца на дясното си око. Изостави прикритието си, претърколи се настрани и се обърна тъкмо навреме, за да види как един ярък лазерен лъч прогаря центъра на преобърнатата маса. Този път се прикри зад стената на сепарето.

Все още не можеше да се адаптира напълно към мрака в помещението. Вероятно бе прекарал твърде дълго време отвън, на открито, докато следеше движението пред бара. Приближи пистолета до очите си и провери нивото на заряда. И тогава го забеляза. Сервокелнера. Все още на автоматичен режим, търсещ посетителя, за да му отнесе поръчката. Носеше се плавно върху колелцата си, право към далечния ъгъл.

Вече знаеше, че се е прицелил в Ролф. Усмихна се и се подпря на коляно.

— Искам да оставиш Амбър на мира — извика, сякаш беше в неведение къде се намира неговият противник. — Не зная как задействаш скритата в нея програма и дали въобще го правиш, но…

— А, това ли било? Внезапно умиращи хора в имперския дворец. Чудиш се как да се справиш със ситуацията? — Ролф се разсмя. Джек не сваляше очи от сервокелнера, очаквайки мига, когато ще спре.

— Ще трябва да се срещнеш с Амбър. Искам да неутрализираш програмата й.

— Наистина? И какво ще спечеля от това?

— Може и да спечелиш нещо. Да си запазиш кожата например.

Отново изблик на смях. Сервокелнерът се колебаеше в тъмната част на заведението. Джек забеляза, че едно от сепаретата там е затворено със завеса. Прицели се в средата на завесата.