Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Това не ми харесва, но си права. Иниджака ще ме разпознае — промърмори Акарин и се обърна към нея. – Нямаме време да измисляме по-добър план.
Тя почувства как по гърба я полазват тръпки. Значи всичко зависеше от нея. През ума й преминаха всички възможни начини номерът с лечителството да се провали. Ако сачаканецът се обградеше с бариера, тя нямаше да може да го докосне и нямаше да може да използва лечителските си сили, и...
— Ще се справиш ли?
— Да – отвърна тя. Погледна навън и видя как магьосникът-ичани хлътва в конюшнята.
Акарин си пое дълбоко дъх и отвори вратата.
— Ще те наблюдавам. Ако не се получи, вдигни щита. Ще се изправим открито срещу него.
Сония кимна, после излезе в двора и забърза към конюшнята. Когато надникна вътре, тя се опита да различи подробностите и сумрачния интериор. По широката пътека между клетките вървеше висока фигура. Сачаканецът, предположи тя.
Той мина през вратата в дъното и се изгуби от погледа й.
Сония влезе вътре. Когато тръгна по пътеката, от една клетка изскочиха три фигури. Те я видяха и замръзнаха. В същото време Сония видя лицето на богато облечения мъж и замръзна от изненада.
— Не ми каза, че това е кралят!
Владетелят на Киралия я изгледа от глава до пети и очите му се разшириха. Докато го зяпаше, тя усети как в нея се зараждат неприязън и гняв. Спомни си за Заседателната зала. Кралят подкрепи изгнанието им. После се сети за Прочистването и как леля й и чичо й бяха прогонени в копторите. Помисли си за обитателите, които се криеха в коридорите, защото не бяха предупредени за нашествието.
„Защо трябва да рискувам живота си за този мъж?”.
И почти веднага съжали за тази мисъл. Не биваше да оставя никого на ичаните, независимо колко го ненавиждаше.
Сония се изпъна и отстъпи встрани.
— Вървете – каза им тя.
Тримата мъже излязоха бързо. Когато се изгубиха от погледа й, Сония чу шум в стаята зад стената. Обърна се и видя, че магьосникът-ичани се връща. Очите им се срещнаха и той се усмихна.
Въобще не й беше трудно да се преструва на ужасена, когато той тръгна към нея.
Сония отстъпи назад към портата и почувства жилването на бариера. Сачаканецът махна с ръка и тя усети как силата му я тласка напред. Девойката устоя на желанието си да я отблъсне и тръгна към него, залитайки. Когато се приближи на една крачка разстояние, той я огледа от глава до пети.
— Значи тук има и няколко киралийски жени – каза той.
Сония се опита да се бори, щом силата я обгърна и притисна ръцете й към тялото. Пулсът й се ускори, когато магьосникът-ичани се приближи плътно до нея и тя усети дъха му върху лицето си.
Той плъзна ръце под ризата й. Сония се вцепени от страх и ужас, когато видя похотливата му гримаса.
Заля я вълна на паника. Тя не можеше да помръдне, така че не можеше да го докосне и да използва лечителската си сила върху него. А ако продължеше да се занимава с нея, той скоро щеше да открие черната мантия под обикновените й дрехи.
— Бий се с него – подтикна я Акарин.
Тя изпрати към сачаканеца вълна от сила. Очите му се разшириха изненадано, когато беше отхвърлен назад. Тя се спусна след него и атакува бързо и рязко. Той скочи на крака, вдигна ръце и отговори на удара й. Тя залитна назад.
Той се засмя.
— Значи наистина напипах мантия под тази риза. Чудех се къде ли са отишли всички магьосници.
Изпълни я надежда. Той си мислеше, че тя е обикновена магьосница от Гилдията. Ако се престореше, че силата й се изчерпва, все пак можеше да се опита да го измами.
— Пред вратата съм – чу тя Акарин. – Какво искаш да направя ?
— Чакай – каза му тя.
Когато магьосникът-ичани удари отново, Сония отстъпи няколко крачки назад, докато гърбът й не опря стената. Сачаканецът пристъпи към нея и тя се сви от страх, когато той отново нанесе удар. При четвъртия удар тя позволи на щита си да потрепери. Мъжът се усмихна злобно, извади ножа си и го сложи между зъбите си.
Когато протегна ръка към нея, тя отскочи встрани. Той улови ръката й, дръпна я към себе си и с другата ръка я притисна към стената. Сония го хвана за ръката, затвори очи и пусна в него пипалата на съзнанието си.
Откри сърцето му в същия миг, когато ръката й бе пронизана от болка. Тъй като реши, че не може едновременно да се самоизцелява и да го нарани, тя се съсредоточи върху сърцето му.
Веднъж спреше ли го, той нямаше да може да направи нищо.