Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Дори скрита от пламъка в сянката на Гай и поради това защитена от най-лошите прояви на разпространилия се ужас, единственото, на което Амара бе способна, беше да продължи да се движи напред.
Вселяващата ужас светлина, излъчвана от меча на Първия лорд, породи кошмарна армия от сенки, които се мятаха в безумна паника по планинските склонове, отскачайки от полираните брони и блестящата стомана на захвърлените остриета.
Създаваната от тях главозамайваща смесица от светлина и мрак не й позволяваше да прецени правилно разстоянието или да запомни посоката и положението им. Тя беше свикнала да контролира придвижванията си, да запазва ориентация в пространството, и Амара изпита внезапна паника, осъзнавайки, че вече не е сигурна в безопасността на пътя им.
Въпреки че това едва ли би имало значение, осъзна тя малко по-късно. Най-голямата опасност за нещастните, виещи от ужас легионери, както и за Амара и нейните придружители, беше възможността да счупи глезен, като се спъне в тялото на някой паднал от страх.
Около нея беше такъв крещящ хаос, че Амара почти пропусна истинската заплаха, за която трябваше да бъде готова — неочакван остров на съпротива, ред и ясна мисъл насред морето от ужас.
Няколко облечени в тежки брони мъже се бяха събрали около самотна фигура с вдигнати ръце — рицар на огъня.
Син пламък танцуваше по пръстите на този човек — защитна магия, реши Амара, недостатъчно силна, за да прикрие по-голяма област от волята на Първия лорд, но беше достатъчна за хората около призователя, рицари на земя с техните огромни оръжия, да не загубят ума си.
— Бърнард! — извика Амара и посочи към тях с меча си.
Гласът й се изгуби сред безумните крясъци на хората наоколо, но тя почувства как той спря, падна на коляно и като вдигна лъка си, стреля толкова близо до нейната глава, че докосна косата й.
Стрелата се плъзна през мятащите се сенки… и пропусна рицаря на огъня с по-малко от инч. Тя закачи рицаря на земята зад него и остави тъмночервен разрез на скулата му.
Вражеските рицари отвориха усти с безмълвни крясъци, които Амара не можеше да чуе през шума, и се втурнаха напред, държейки рицаря на огъня в центъра на групата.
Амара се опита да извика предупреждение към Първия лорд, но Гай гледаше встрани от заплахата, очите му бяха съсредоточени върху трима мъже, приближаващи от противоположната посока, лицата им бяха празни, със застинала на тях откъснатост, характерна за рицарите на метала, а мечовете им проблясваха.
С крайчеца на очите си забеляза как мъжът й прокарва ръка пред очите си в жест на отчаяние и страх, как посяга към колчана за нова стрела, но вражеските рицари бяха твърде близо и той нямаше никакъв шанс да стреля.
Амара призова Сирус и бойното поле се забави до скоростта на охлюв, когато тя се втурна напред. Озова се пред рицаря, предвождащ отряда — мъж с огромна брадва — преди той да успее да стовари оръжието си върху нея.
Тя се плъзна встрани от прибързания и лошо насочен замах и стиснала меча с една ръка, удари мъжа през лицето, като едновременно с това рязко удари надолу по дръжката на брадвата със свободната си ръка.
Острието й не нанесе почти никаква вреда, отскочи от ребрата на шлема и само остави пурпурна ивица по него, но накара рицаря инстинктивно да дръпне главата си назад.
Далеч по-опасна се оказа внезапната промяна на траекторията на огромната му брадва. Тя полетя надолу и встрани, попадайки в крака на съседния рицар, и усиленият от фурии удар изцяло отсече окованото в стомана бедро на нещастника.
И двамата мъже паднаха, избутвайки застаналите от двете им страни, и това даде на Амара единствен, изчезващ миг за действие. Тя започна да поглъща в себе си същността на своята фурия, много, много повече, отколкото някога беше поемала, докато този миг не се разтегли до цял живот.
Тя се втурна напред, движейки се със скорост, която никое тяло в Алера не можеше да издържи, усещаше как мускулите и ставите й протестиращо изстенват и се разкъсват като мокра хартия от всяко нейно движение.
Тя имаше векове, за да познае болката, епохи, за да насочи удара си, вечност, за да фокусира цялата тежест на своето тяло, цялата си сила и скорост върху сияещото, остро като бръснач острие на гладиуса си.
Рицарят на огъня видя нейното приближаване, очите му бавно се разшириха, не по-бързо от замръзване на лед в зимно езерце. Опита се да избегне приближаващото острие, но не разполагаше с времето, което тя имаше. Главата му се придвижи само частица от инча, не повече.