Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
После мечът се заби в отчаяно разширяващото се око и цялото острие бавно, нереално продължи напред, забивайки се до дръжката. Главата на мъжа вяло се отметна назад, пръснаха капки кръв, превръщайки се в размито облаче.
Амара усети как пламъкът пронизва ръцете, китките, лактите и раменете й. Връзката й със Сирус прекъсна и всичко наоколо се сля в едно размито движение.
Макар да не го чуваше, усети как гласът й се прекършва от крясъците.
Болката и ужасът изпълниха целия й свят.
Амара се събуди и разбра, че се чувства твърде зле, за да остава напълно неподвижна. Отне й няколко мига, за да открие с изненада, че все още се движи. Косата покриваше лицето й, слепнала от засъхналата кръв и калта от блатното им приключение. От нея миришеше като от изпражнения.
Изпод косата си видя своите безволно олюляващи се ръце. Дясната беше подута от китката до върховете на пръстите и наподобяваше няколко парчета наденица, вързани в нещо подобно на кукла. Кожата беше тъмно лилава — една твърда, пурпурна синина, която равномерно покриваше ръката й, поне на нея така й се струваше. Беше трудно да се каже със сигурност, защото мръсотията, кръвта и парченцата от нещо сиво и пихтиесто все още покриваха кожата й.
Тя беше абсолютно сигурна, че нещо подобно трябва да боли. Но не болеше. Тя се опита да размърда лилавите си пръсти, но те по никакъв начин не реагираха. Амара беше сигурна, че това не е добър знак, но да пукне, ако помнеше защо.
Под ръката си тя видя камениста земя, постоянно пробягваща отдолу. Нещо твърдо притискаше стомаха й в премерен ритъм. Бърнард, помисли си тя. Рамото му. Тя беше преметната през рамото на Бърнард. Да, тя можеше да види изцапаните му от блатото ботуши, мяркащи се пред погледа й.
— По-бързо — подхвърли Първият лорд.
Гласът му беше спокоен, уверен. Това беше добре. За Амара беше непоносимо да гледа Гай, който винаги е бил толкова енергичен, толкова жив, да лежи прикован от треска на импровизираната носилка.
Сигурно се е излекувал с помощта на водни фурии, оставайки да лежи на носилката, докато Бренсис беше зает с нея и Бърнард.
Изведнъж й хрумна, че дори уменията на Първия лорд не биха му помогнали да се излекува толкова бързо. Изпита неясно безпокойство, осъзнавайки, че старецът може просто да е подобрил състоянието си, доколкото е възможно, а след това да е блокирал болката, използвайки фурии на метала, и да се преструва, че всичко е наред.
Ако той наистина действаше във време, осигурено му от нечувствителността към болка, тогава беше в опасност — и това притесни Амара достатъчно, за да я накара да обърне глава и да се опита да размърда безполезните си крайници в слаб опит да привлече нечие внимание.
— Тя се събужда — каза Бърнард, в гласа му се чувстваше настойчивост.
— Почти сме на мястото — отговори Гай. — Щом преодолеем това изкачване, ще мога да видя планините на Калар и… — Първият лорд рязко издиша. — Приближават рицари Аери, графе. Доста са. Имаме само няколко секунди. Мисля, че ще е от полза на всички, ако държите стрелите си със сол в готовност.
Това беше последвано от много пъхтене и подсмърчане и звуци на ботуши, стъпващи по камък. Амара се отказа от опитите си да се движи и за известно време просто се носеше на границата на безсъзнанието.
Не беше сигурна колко време беше нужно, за да се промени окръжаващата я обстановка, но изглежда не беше чак толкова много, преди Бърнард да се забави, а след това нежно да я положи на земята.
Той се отпусна на едно коляно до нея, дишайки тежко — на лицето му беше застинало болезнено изражение. После извади няколко стрели от колчана и започна да ги забива в земята около себе си.
После промърмори нещо и сложи ръка на земята между тях.
— Бърнард — повика го Амара.
Думите с усилие напуснаха гърлото й, но съпругът й се обърна веднага към нея.
— Любов моя — каза той тихо. — Не бива да се движиш. Пострада много сериозно.
— Уморена съм — отговори тя. — Но изобщо не чувствам болка.
— Сър — каза Бърнард, тонът му беше настойчив. — Тя дойде в съзнание. Цялата трепери. Мисля, че изпада в шок.
Амара погледна към мястото, където Първият лорд стоеше и гледаше надолу, и за пръв път забеляза, че се намират високо на билото на планината и че могат ясно да видят огромната купа на равнината долу.