Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
Тя отнесе напечатаното на машина на редактора си, Даниил Антонов.
— Получих го по пощата, анонимно — каза тя. Той преспокойно можеше и да разбере, че лъже, но нямаше да я предаде. — Разказ. Действието се развива в лагер.
— Не можем да го публикуваме — начаса отговори той.
— Знам. Но е много добър — според мен е дело на голям писател.
— Защо ми го показваш?
— Познавате редактора на списанието Новый мир.
Даниил се умисли.
— От време на време публикува нещо неортодоксално.
Таня сниши глас:
— Не знам докъде е замислено да стигне либерализацията на Хрушчов.
— Политиката е непостоянна, но общото указание е крайностите от миналото да бъдат обсъждани и заклеймявани.
— Би ли го прочел и показал на редактора, ако ти харесва?
— Разбира се — отговори Даниил и прочете няколко реда. — Как мислиш, защо е пратено на теб?
— Може би го е написал някой, с когото съм се срещнала, когато бях в Сибир преди две години.
— Аха — кимна той. — Това обяснява нещата. — Искаше да каже: нелошо прикритие.
— Ако разказът бъде приет за публикуване, авторът навярно ще се разкрие.
— Добре — каза Даниил. — Ще се постарая.
25.
Университетът на Алабама беше последният бял щатски университет в САЩ. Във вторник, единадесети юни, двама млади негри дойдоха в кампуса в Тъскалуза да се запишат за студенти. Джордж Уолъс, дребният губернатор на Алабама, стоеше на вратите на университета със скръстени ръце и разтворени крака и се кълнеше, че няма да ги допусне.
Във Вашингтон, в Министерството на правосъдието, Джордж Джейкс седеше заедно с Боби Кенеди и други и слушаше телефонните доклади на хора в университета. Телевизорът работеше, но за момента нито една мрежа не показваше сцената на живо.
Преди по-малко от година двама души бяха убити по време на метежите в Университета на Мисисипи при записването на първия цветнокож студент. Братята Кенеди бяха решени да попречат това да се повтори.
Джордж беше ходил в Тъскалуза и беше виждал потъналия в зеленина университетски кампус. Мръщеха му се, докато се разхождаше по моравите — единственото тъмно лице сред хубавите момичета с обърнати чорапки и готините младежи с блейзъри. Нарисува за Боби скица на големия портик на залата Фостър с трите врати, където губернаторът Уолъс сега стоеше зад катедра, обграден от магистрални патрули. Беше юни и температурата в Тъскалуза бързо вървеше към тридесет и осем градуса. Джордж можеше да си представи репортерите и фотографите, струпани пред Уолъс — потящи се под слънцето в очакване насилието да започне. Сблъсъкът беше отдавна очакван и планиран от двете страни. Джордж Уолъс беше от южните демократи. Ейбрахам Линкълн, който беше освободил робите, беше републиканец, докато поддържащите робството южняци бяха демократи. Южняците, които още бяха в партията, помагаха за избора на демократическите президенти, а после ги отслабваха по време на мандата.
Уолъс беше дребен и грозен, плешив, с изключение на едно петно отпред, което зализваше в смешен перчем. Но беше хитър и Джордж Джейкс можеше да разбере какво е наумил днес. На какъв резултат се надяваше Уолъс? Скандал или нещо по-тънко?
Движението за граждански права, което преди два месеца изглеждаше на умиране, се засили след метежите в Бирмингам. Стичаха се пари — при един холивудски активист, който събираше средства, кинозвезди като Пол Нюман и Тони Франчоза бяха подписали чекове за по хиляда долара. Белият дом се ужасяваше от нови безредици и отчаяно искаше да умиротвори протестиращите.
Боби Кенеди най-сетне повярва, че трябва да има нов закон за гражданските права. Сега признаваше, че е време Конгресът да постави извън закона сегрегацията на всички публични места — хотели, ресторанти, автобуси, тоалетни — и да защити правото на негрите да гласуват.
Тази сутрин Боби се стараеше да покаже, че е спокоен и владее положението. Снимаше го един телевизионен екип, а три от седемте му деца търчаха из кабинета. Но Джордж знаеше колко бързо спокойната откровеност на Боби може да се превърне в леден гняв, ако нещо се обърка.