![Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/1/pragt-na-vechnostta-bg-download.jpg)
Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Боби беше решен да няма метежи, но беше и също толкова решен тези двама студенти да се запишат в университета. Един съдия беше издал заповед студентите да бъдат приети, а Боби, като главен прокурор не можеше да допусне да го бие един щатски губернатор, който смята да наруши закона. Готов беше да прати войски, които да отстранят Уолъс със сила, но и това нямаше да е щастлив край: Вашингтон да насилва Юга.
Боби беше по риза, приведен над спикърфона на голямото бюро. Под мишниците му личаха петна от пот. Армията беше прокарала телефонна линия и някой от тълпата разказваше на Боби какво се случва.
— Ник дойде — каза гласът по телефона. Никълъс Катценбах беше заместник-главен прокурор и представляваше Боби на място. — Качва се при Уолъс… подава му прекратителната заповед. — Катценбах беше въоръжен с президентска прокламация, която нареждаше на Уолъс да престане с незаконното неподчинение на съдебната заповед. — Сега Уолъс държи реч.
Лявата ръка на Джордж Джейкс беше в дискретна превръзка от черна коприна. В Бирмингам, Алабама, щатските полицаи пукнаха кост в китката му. Две години по-рано един расист му беше счупил същата ръка в Анистън, пак в Алабама. Джордж се надяваше никога повече да не иде в този щат.
— Уолъс не говори за сегрегацията — продължи гласът по телефона. — Говори за щатските права. Казва, че Вашингтон няма право да се меси в училищата в Алабама. Ще опитам да се приближа, така че и вие да го чувате.
Джордж се умисли. В речта при встъпването си на поста Уолъс беше казал: „Сегрегация сега, сегрегация утре, сегрегация завинаги“. Но тогава говореше на белите в Алабама. Какво опитваше да внуши сега? Ставаше нещо, което братята Кенеди и техните съветници още не разбираха.
Речта беше дълга. Когато най-сетне свърши, Катценбах отново изиска Уолъс да се подчини на съдебната заповед, а Уолъс отказа. Пат.
После Катценбах слезе от сцената, но драмата не беше свършила. Двамата студенти, Вивиан Малоун и Джеймс Худ, чакаха в една кола. По предварителна уговорка Катценбах придружи Вивиан до общежитието й, а друг юрист от министерството съпроводи Джеймс. Това беше само временно. За да се запишат официално, те трябваше да влязат в залата „Фостър“.
По телевизията започнаха обедните новини и в кабинета на Боби Кенеди някой увеличи звука. Уолъс стоеше зад катедрата и изглеждаше по-висок, отколкото беше в действителност. Не каза нищо за цветнокожите, за сегрегацията или за гражданските права. Говореше как могъщото централно правителство потиска суверенитета на щата Алабама. Говореше възмутено за свобода и демокрация, все едно нямаше негри, на които се отказваше правото на глас. Цитираше американската конституция, все едно не я нарушаваше всеки ден от живота си. Блестящо изпълнение, което разтревожи Джордж.
Бърк Маршъл, белият юрист, който оглавяваше отдела за гражданските права, беше в кабинета на Боби. Джордж продължаваше да не му вярва, но след Бирмингам Маршъл беше станал по-краен и сега предложи патовото положение в Тъскалуза да се реши чрез пращане на войски.
— Защо просто не идем и не го направим? — попита той Боби.
Боби се съгласи.
Отне време. Сътрудниците на Боби поръчаха сандвичи и кафе. В кампуса всички стояха на позициите си.
Дойдоха новини от Виетнам. На едно кръстовище в Сайгон будистки монах на име Тхик Куан Дук се беше залял с пет галона бензин, хладнокръвно беше драснал кибрита и се беше запалил. Самоубийството му беше протест срещу преследването на будисткото мнозинство от поддържания от Америка президент Нго Дин Дием, който беше католик.
Тегобите на президента Кенеди нямаха край.
Най-сетне гласът по телефона на Боби каза:
— Пристигна генерал Греъм… с четирима войници.
— Четирима? — учуди се Джордж. — Това ли е нашата демонстрация на сила?
Чуха нов глас, този на генерала, който се обърна към Уолъс:
— Сър, имам мрачното задължение да Ви помоля да се отстраните по заповед на президента на Съединените щати.
Греъм командваше Националната гвардия в Алабама и явно изпълняваше задължението си против своята воля.
Но гласът по телефона обяви:
— Уолъс се оттегля… Уолъс си тръгва! Уолъс си тръгва! Свърши се!
В кабинета на Боби последваха радостни възгласи и ръкостискания.
След минута другите забелязаха, че Джордж не се е присъединил.