Прагът на вечността [bg]

— Напоследък няма как да се сдобие човек с Грундиг.

— Тогава ще си взема парите.

— Не можеш, щом си отворила кашона.

— Преди да го отворим, не знаехме, че опитвате да ни преметнете.

— Никой не те е метнал. Ти искаше магнетофон.

— Майната ти — рече Димка и се отправи към вратата на задната стаичка.

— Не можеш да влизаш там! — викна Йосиф.

Димка не му обърна внимание и влезе. Стаята беше пълна с кашони. Някои бяха отворени и вътре се виждаха телевизори, магнетофони и радиоприемници, все вносни. Но Макс го нямаше. Димка видя задна врата.

Върна се отпред.

— Макс е избягал с парите ти — каза той на Наталия.

— Той е зает човек. Има много клиенти — заобяснява Йосиф.

— Не ставай глупав — каза му Димка. — Макс е крадец, крадец си и ти.

Йосиф тикна показалец в лицето му.

— Не ме наричай глупак — заплашително произнесе той.

— Върни й парите, преди да те сполетят истински неприятности.

— Какво? Милицията ли ще викнеш? — ухили се Йосиф.

Не можеха да направят това. Участваха в незаконна сделка. А и милиционерите по-скоро щяха да арестуват Димка и Наталия, но не и Йосиф и Макс, които несъмнено плащаха подкупи, за да си опазят търговията.

— Нищо не можем да направим — каза Наталия. — Да вървим.

— Вземете си магнетофона — каза Йосиф.

— Не, благодаря. Не е какъвто поисках — отвърна Наталия и се отправи към вратата.

— Ще се върнем за парите — каза Димка.

— Какво ще направите? — разсмя се Йосиф.

— Ще видиш — слабовато отвърна Димка и последва Наталия навън.

Кипеше от гняв, докато Наталия караше обратно към Кремъл.

— Ще ти върна парите — каза й той.

— Моля те, недей. Тези хора са опасни. Не искам да пострадаш. Просто остави.

Димка нямаше да остави нещата, но не каза нищо.

Когато влезе в кабинета си, на бюрото го чакаше досието от КГБ на Василий Енков.

Не беше дебело. Енков беше редактор на сценарии, който никога не беше имал неприятности и дори не беше смятан за подозрителен до онзи майски ден през 1961, когато беше арестуван с пет броя на подривния вестник Несъгласие. По време на разпита твърдял, че му били дадени десетина броя няколко минути по-рано и той започнал да ги раздава, подтикнат от внезапно обзелото го състрадание към оперния певец, който имал пневмония. Подробният обиск на апартамента му не открил нищо, което да противоречи на историята. Пишещата му машина не била онази, на която бил напечатан вестникът. Измъчван с прикачени към устните и пръстите му електрически проводници, дал имена на други подривни елементи, но при мъчение така постъпвали и невинни, и виновни. Както обикновено, някои от хората, които споменал, били безукорни партийци, а други КГБ не могло да намери. Общо взето, склонни били да повярват, че Енков не е нелегалният издател на Несъгласие.