Прагът на вечността [bg]

Както и да е, Димка щеше да се помъчи да го освободи заради нея.

Щеше да поговори с Хрушчов за този случай. Но трябваше да почака началството да е в добро настроение. Прибра досието в чекмеджето на бюрото.

Този следобед нямаше възможност. Хрушчов си тръгна рано и Димка тъкмо се канеше да се прибира, когато Наталия подаде глава през вратата.

— Ела на чашка — каза тя. — Имаме нужда след ужасното преживяване на Централния пазар.

Димка се поколеба.

— Трябва да се прибера при Нина. Времето й наближава.

— Само по едно бързо.

— Добре — завинти капачката на писалката и се обърна към оправната си секретарка, жена на средна възраст. — Можем да си ходим, Вера.

— Имам да свърша още няколко неща — отговори Вера. Тя беше съвестна.

Крайречният бар се посещаваше от младия кремълски елит, затова не беше толкова окаян, колкото обикновените московски дупки. Столовете бяха удобни, закуските ставаха за ядене, а зад бара имаше бутилки с питиета като скоч и бърбън за по-добре платените апаратчици с екзотични вкусове. Тази вечер беше пълно с познати на Димка и Наталия, предимно сътрудници като тях. Някой тикна чаша бира в ръката на Димка и той я пресуши с благодарност. Настроението беше приповдигнато. Борис Козлов, сътрудник на Хрушчов също като Димка, разказа опасен виц.

— Слушайте всички! Какво ще стане, когато комунизмът дойде в Саудитска Арабия?

Всички се развикаха и поискаха да им каже.

— Скоро ще има недостиг на пясък!

Всички се разсмяха. Хората в тази група бяха усърдни работници на съветския комунизъм, като самия Димка, но не бяха слепи за неговите недостатъци. Разминаването между аспирациите на партията и съветската действителност тревожеха всички и шегите облекчаваха напрежението.

Димка допи бирата и взе нова.

Наталия вдигна чашата като в наздравица.

— Най-голямата надежда на световната революция е една американска компания на име Юнайтед Фрут — обяви тя. Хората наоколо се разсмяха. — Не, сериозно — продължи тя, макар да се усмихваше. — Убеждават американското правителство да подкрепя жестоки десни диктатури из цяла Централна и Южна Америка. Ако Юнайтед Фрут имаше малко ум, щеше да подкрепя постепенния прогрес към буржоазните свободи — властта на закона, свободата на словото, профсъюзите. Но те са твърде тъпи да го разберат, за радост на световния комунизъм. Тъпчат безмилостно реформените движения и хората нямат към какво да се обърнат, освен към комунизма — точно както предсказва Карл Маркс. — Тя се чукна с човека най-близо до нея. — Да живее Юнайтед Фрут!

Димка се разсмя. Наталия беше сред най-умните хора в Кремъл, при това беше най-хубава. Зачервена от веселие, със засмяна широка уста, тя беше очарователна. Димка не можеше да не я сравнява с уморената, дебела и лишена от сексапил жена у дома, макар да знаеше, че тази мисъл е жестока и несправедлива.