Прагът на вечността [bg]

„Джак Кенеди и брат му Боби съветват да се търпи и да се отлага“, каза си Джордж. Радваше се, че най-сетне са прозрели болезненото безсмислие на този съвет.

— Проповядваме свобода по света — продължи президентът. Джордж знаеше, че му предстои да замине за Европа. — Но ще кажем ли на целия свят и още повече на самите себе си, че това е страната на свободните — с изключение на негрите? Че ние нямаме втора класа граждани — с изключение на негрите? Че ние нямаме класова или кастова система, нямаме гета, нямаме господстваща раса — освен когато това се отнася до негрите?

Джордж ликуваше. Думите бяха силни — особено споменаването на господстващата раса, което напомняше за нацистите. Джордж открай време искаше президентът да произнесе такава реч.

— Пожарите на безсилния гняв горят във всеки град, на север и на юг, където законните средства не са под ръка. Следващата седмица аз ще помоля Конгреса на Съединените щати да действа, да се ангажира, както не се е ангажирал напълно през настоящия век, че… — беше заговорил формално, но сега пак се върна към простите думи. — … расата няма място в американския живот и американските закони.

Джордж веднага помисли, че тези думи са предназначени за вестниците: расата няма място в американския живот и американските закони. Вълнението му беше безмерно. Америка се променяше сега, минута след минута, и той беше част от тази промяна.

— Онези, които бездействат, канят срама и насилието — каза президентът. Джордж прецени, че наистина мисли така, макар бездействието да беше негова политика допреди няколко часа.

— Моля за подкрепата на всички наши граждани — заключи Кенеди.

Предаването свърши. В коридора прожекторите на телевизията бяха угасени и екипите започнаха да събират техниката. Соренсън поздрави президента.

Джордж беше в еуфория, но и изтощен. Прибра се в апартамента си, хапна бъркани яйца и гледа новините. Както се беше надявал, речта на президента беше основната тема. Легна си и заспа.

Събуди го телефонът. Обаждаше се Верина Марканд. Хлипаше и той едва я разбираше.

— Какво се е случило?

— Медгар — каза тя и добави нещо неразбираемо.

— За Медгар Евърс ли говориш? — Джордж го познаваше, чернокож активист от Джаксън, Мисисипи. Беше постоянен служител на Националната асоциация за напредък на цветнокожите, най-умерената група за граждански права. Разследвал беше убийството на Емет Тил и беше организирал бойкот на белите магазини. Работата му го беше превърнала във фигура с национално значение.

— Стреляха по него — проплака Верина. — Пред дома му.

— Мъртъв ли е?