Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Времето летеше твърде бързо. Речта още се подготвяше, когато телевизионните екипи влязоха в Овалния кабинет и започнаха да разполагат прожекторите. Президентът Кенеди мина по коридора и влезе в кабинета на Соренсън да попита как върви. Соренсън му показа няколко страници и Кенеди не ги хареса. Преместиха се в кабинета на секретарките и президентът започна да диктува промени. После стана осем, речта беше недовършена, а президентът излезе в ефир.
Джордж гледаше телевизия в кабинета на Соренсън и си гризеше ноктите.
И президентът Кенеди произнесе речта на живота си.
Започна малко прекалено официално, но загря, когато заговори за перспективите в живота на едно негърско бебе: наполовина по-малка вероятност да завърши гимназия, една трета по-малка вероятност да завърши колеж, два пъти по-голяма вероятност да остане без работа и средна продължителност на живота със седем години по-малка от тази на едно бяло бебе.
— Ние сме изправени преди всичко пред един морален проблем — продължи президентът. — Той е стар колкото Светото писание и ясен колкото американската конституция.
Джордж се дивеше. Повечето от казаното не беше написано предварително и разкри един нов Джак Кенеди. Зализаният модерен президент беше открил силата на това да говори библейски. Навярно беше научил това от проповедника Мартин Лутър Кинг.
— Кой от нас ще се съгласи да сменят цвета на кожата му? — рече той, като премина към кратки и прости думи. — Кой от нас после ще се съгласи да го съветват да търпи и да отлага?
„Джак Кенеди и брат му Боби съветват да се търпи и да се отлага“, каза си Джордж. Радваше се, че най-сетне са прозрели болезненото безсмислие на този съвет.
— Проповядваме свобода по света — продължи президентът. Джордж знаеше, че му предстои да замине за Европа. — Но ще кажем ли на целия свят и още повече на самите себе си, че това е страната на свободните — с изключение на негрите? Че ние нямаме втора класа граждани — с изключение на негрите? Че ние нямаме класова или кастова система, нямаме гета, нямаме господстваща раса — освен когато това се отнася до негрите?
Джордж ликуваше. Думите бяха силни — особено споменаването на господстващата раса, което напомняше за нацистите. Джордж открай време искаше президентът да произнесе такава реч.
— Пожарите на безсилния гняв горят във всеки град, на север и на юг, където законните средства не са под ръка. Следващата седмица аз ще помоля Конгреса на Съединените щати да действа, да се ангажира, както не се е ангажирал напълно през настоящия век, че… — беше заговорил формално, но сега пак се върна към простите думи. — … расата няма място в американския живот и американските закони.
Джордж веднага помисли, че тези думи са предназначени за вестниците: расата няма място в американския живот и американските закони. Вълнението му беше безмерно. Америка се променяше сега, минута след минута, и той беше част от тази промяна.
— Онези, които бездействат, канят срама и насилието — каза президентът. Джордж прецени, че наистина мисли така, макар бездействието да беше негова политика допреди няколко часа.
— Моля за подкрепата на всички наши граждани — заключи Кенеди.
Предаването свърши. В коридора прожекторите на телевизията бяха угасени и екипите започнаха да събират техниката. Соренсън поздрави президента.
Джордж беше в еуфория, но и изтощен. Прибра се в апартамента си, хапна бъркани яйца и гледа новините. Както се беше надявал, речта на президента беше основната тема. Легна си и заспа.
Събуди го телефонът. Обаждаше се Верина Марканд. Хлипаше и той едва я разбираше.
— Какво се е случило?
— Медгар — каза тя и добави нещо неразбираемо.
— За Медгар Евърс ли говориш? — Джордж го познаваше, чернокож активист от Джаксън, Мисисипи. Беше постоянен служител на Националната асоциация за напредък на цветнокожите, най-умерената група за граждански права. Разследвал беше убийството на Емет Тил и беше организирал бойкот на белите магазини. Работата му го беше превърнала във фигура с национално значение.
— Стреляха по него — проплака Верина. — Пред дома му.
— Мъртъв ли е?