Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прагът на вечността [bg]

Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:

„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 194 195 196 197 198 199 200 201 202 ... 492
Перейти на страницу:

Наталия отиде на бара да поръча закуски. Димка осъзна, че е тук повече от час: трябваше да тръгва. Отиде при Наталия с намерението да си вземе довиждане. Но беше изпил точно толкова бира, че да стане непредпазлив, и когато Наталия му се усмихна топло, той я целуна.

Тя му отвърна с желание.

Димка не я разбираше. Тя беше прекарала една нощ с него, после му заяви, че е омъжена, после го покани на питие, после го целуна. А след това? Но не го беше грижа за непостоянството й, докато топлата й уста беше върху неговата и езикът й гъделичкаше устните му.

Наталия се освободи от прегръдката му и Димка видя, че неговата секретарка стои до тях.

Изразът на Вера беше жестоко осъдителен.

— Търсех Ви — обвинително рече тя. — Обадиха се по телефона веднага след като излязохте.

— Съжалявам — рече Димка. Не беше сигурен дали се извинява, задето го е намерила трудно или задето е целунал Наталия.

Наталия взе от бармана чиния кисели краставички и се върна при групата.

— Обади се тъща Ви — продължи Вера.

Еуфорията на Димка се изпари.

— Родилните болки на жена Ви са започнали. Всичко е наред, но трябва да идете при нея в болницата.

— Благодаря — отговори Димка с усещането, че е от най-лошия вид неверни съпрузи.

— Приятна вечер — каза Вера и излезе от бара.

Димка излезе след нея. Постоя и вдъхна хладния вечерен въздух за миг. После се метна на мотоциклета и се отправи към болницата. Ама че момент да го хванат, че целува колежка. Заслужаваше си да се чувства унизен: направил беше нещо глупаво.

Спря на болничния паркинг и влезе. Намери Нина в родилното отделение. Седеше в леглото. На стол до нея се беше настанила майка й Маша и държеше бебе, повито в бял шал.

— Поздравления — обърна се Маша към него. — Момче е.

— Момче — продума Димка. Погледна Нина. Тя се усмихна уморено, но победоносно.

Погледна и бебето. Имаше доста коса, влажна и тъмна. Очите му бяха синкави, което го накара да се замисли за дядо си Григорий. Припомни си, че всички бебета имат сини очи. Дали си въобразяваше, че бебето вече е готово да гледа на света със сериозните очи на дядо Григорий?

Маша подаде детето на Димка. Той взе вързопчето, като че беше крехко като яйчена черупка. Пред това чудо драмите на изминалия ден бяха нищожни.

„Имам син“, помисли той и се просълзи.

— Красив е — каза Димка. — Да го наречем Григорий.

* * *

Две неща държаха Димка буден тази нощ. Едното беше вината: точно когато жена му беше раждала с кръв и болка, той беше целувал Наталия. Другото беше гняв, защото Макс и Йосиф го бяха надхитрили и унизили. Не той беше ограбен, а Наталия, но това не го правеше по-малко раздразнен и ядосан.

На сутринта преди работа отиде с мотоциклета до централния пазар. През половината нощ беше репетирал какво ще каже на Макс. „Името ми е Дмитрий Илич Дворкин. Провери кой съм. Провери за кого работя. Провери кой е вуйчо ми и кой беше баща ми. И утре ме чакай тук с парите на Наталия и ме моли да не ти отмъстя, както заслужаваш“. Чудеше се дали ще му стиска да каже всичко това; дали Макс ще се впечатли, или ще му се подиграе; дали тази реч ще е достатъчна да върне парите на Наталия и неговата гордост.

Макс не седеше до чамовата маса. Нямаше го в стаята. Димка не знаеше дали да се чувства разочарован или облекчен.

До вратата на задната стаичка стоеше Йосиф. Димка се питаше дали да не засипе младежа с речта си. Вероятно той не можеше да върне парите, но поне Димка можеше да излее чувствата си. Докато се двоумеше, забеляза, че Йосиф е загубил заплашителната наглост от вчера. За негово изумление, още преди да си отвори устата, Йосиф уплашено заотстъпва:

— Съжалявам! Съжалявам!

Димка нямаше обяснение за това преобразяване. Ако за една нощ Йосиф беше открил, че той работи в Кремъл и е от политически влиятелно семейство, щеше да се държи извинително и помирително, даже можеше и да върне парите, но нямаше да изглежда като човек, който се бои за живота си.

— Искам само парите на Наталия — каза Димка.

— Върнахме ги! Върнахме ги вече!

Димка се озадачи. Дали Наталия беше дошла тук преди него?

1 ... 194 195 196 197 198 199 200 201 202 ... 492
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)