Прагът на вечността [bg]

— Подозирам, че ще излезе срещу Джак Кенеди на първичните избори в Демократическата партия догодина. Той се бори за президентското място. И започна кампанията си днес по националната телевизия — с наша помощ.

Когато схванаха това, в кабинета настана тишина. Джордж виждаше, че неговият довод ги е убедил и сега те се тревожат от последиците.

— Точно сега Уолъс оглавява новините и изглежда като герой — завърши той. — Може би президентът Кенеди трябва да си върне инициативата.

Боби натисна интеркома и каза:

— Свържете ме с президента.

После запали пура.

Денис Уилсън прие обаждане по друг телефон и съобщи:

— Двамата студенти са влезли в залата „Фостър“ и са се записали.

След малко Боби вдигна телефона да говори с брат си. Съобщи му за мирната победа. После се заслуша.

— Да! — рече той по някое време. — Джордж Джейкс каза същото. Пак слуша дълго. — Довечера? Но няма реч… Може да се напише, естествено. Не, смятам, че си взел правилното решение. Да го направим.

Затвори и огледа екипа си.

— Президентът ще представи нов закон за гражданските права — обяви той.

Сърцето на Джордж подскочи. Тъкмо това искаха и той, и Мартин Лутър Кинг, и всички от движението за гражданските права.

Боби продължи:

— И ще го обяви на живо по телевизията довечера.

— Довечера ли? — изненада се Джордж.

— След няколко часа.

„Има смисъл“, рече си Джордж, „макар да е прибързано. Президентът щеше да се върне на първо място в новините, където му беше мястото — пред Джордж Уолъс и Тхик Куан Дук.“

— Освен това иска ти да идеш и да работиш по речта заедно с Тед — добави Боби.

— Да, сър.

Силно развълнуван, той излезе от Министерството на правосъдието. Крачеше толкова бързо, че пристигна в Белия дом запъхтян. Постоя малко на приземния етаж на Западното крило, за да си поеме дъх. После се качи горе. Намери Тед Соренсън в кабинета му заедно с група колеги. Джордж си свали сакото и седна.

Сред пръснатите по масата книжа имаше и телеграма от Мартин Лутър Кинг до президента Кенеди. В Данвил, Вирджиния, при протеста на шестдесет и пет негри срещу сегрегацията, четиридесет и осем от тях бяха толкова тежко бити от полицията, че се бяха озовали в болница. „Търпението на негрите може би достига своя предел“, се казваше в телеграмата на Кинг. Джордж подчерта това изречение.

Групата работеше усилено върху речта. Щеше да започне с препратка към днешните събития в Алабама и да подчертае, че военните са прилагали заповед на съда. Президентът обаче нямаше да се разпростира по подробностите от тази разпра, а щеше да мине бързо в силен призив към моралните ценности на всички почтени американци. От време на време Соренсън отнасяше написаните на ръка страници на секретарките, за да ги напечатат.

Джордж се дразнеше, че нещо толкова важно трябва да се прави припряно и в последната минута, но разбираше защо. Съставянето на закони беше рационален процес; политиката, напротив, беше игра на интуицията. Джак Кенеди имаше добър инстинкт и той му подсказваше, че трябва да вземе инициативата днес.