Прагът на вечността [bg]

— Сладкодумен си.

На другия ден Джордж кацна в Атланта. Надяваше се да прекара нощта с Верина, но не искаше тя да остава с впечатлението, че я приема като даденост, затова взе стая в хотел. После се качи в едно такси и отиде у тях.

Джордж не мислеше само за съблазняването. Последния път, когато донесе послание от Боби за Кинг, беше раздвоен. Сега Боби беше прав, а Кинг грешеше и намерението на Джордж беше да го разубеди. Следователно щеше да започне с опит да разубеди Верина.

През юни в Атланта беше горещо и тя го посрещна в рокличка за тенис без ръкави, която показваше дългите й светли ръце. Краката й бяха голи и Джордж се зачуди носи ли въобще нещо под роклята. Верина го целуна по устните, но за кратко, така че той не знаеше какво значи целувката.

Имаше първокласен модерно обзаведен апартамент. Джордж предполагаше, че не може да си го позволи със заплатата от Мартин Лутър Кинг. Явно авторските права от записите на Пърси Марканд плащаха наема.

Джордж остави водката на кухненския плот и Верина му даде шише вермут и шейкър. Преди да приготви напитките, той каза:

— Искам да съм сигурен, че разбираш едно нещо. Президентът Кенеди преживява най-голямата трудност в политическата си кариера. Много по-лошо е от Залива на свинете.

Верина беше потресена, каквото бе и неговото намерение.

— Кажи ми защо — помоли тя.

— Заради неговия законопроект за гражданските права. Сутринта след телевизионното предаване — сутринта, след като ти ми се обади за убийството на Медгар — водачът на мнозинството в Конгреса позвъни на президента. Каза, че ще бъде невъзможно да прокара законопроекта за селските стопанства, финансирането на обществения транспорт, помощта за чуждите страни и бюджета на космическата програма. Законодателната програма на Кенеди дерайлира напълно. Точно както се опасявахме, южните демократи си отмъщават. А за една нощ рейтингът на президента падна с десет пункта.

— Обаче печели в международен план — изтъкна Верина. — Може би просто трябва да удържите у дома.

— Повярвай ми, стараем се. Сега е времето на Линдън Джонсън.

— Джонсън? Шегуваш ли се?

— Ни най-малко — Джордж беше приятел с един от сътрудниците на вицепрезидента, Скип Дикерсън. — Знаеше ли, че град Хюстън изключил електричеството на пристанището, за да протестира срещу новата политика на интегриране на отпуските на сушата, която провеждат във флота?

— Да, копелета такива.

— Линдън реши този проблем.

— Как?

— НАСА планира да построи стартова площадка за милиони долари в Хюстън. Линдън просто заплашил, че ще го спре. След секунди от градската управа пуснали тока. Никога не подценявай Линдън Джонсън.

— Няма да е зле администрацията по-често да се държи така.

— Вярно.

Братята Кенеди обаче бяха гнусливи. Не искаха да си цапат ръцете. Предпочитаха да печелят спорове с благо вразумяване. В резултат не използваха често Джонсън. Всъщност те го гледаха отвисоко заради умението да извива ръце.