Лебедова песен [bg]

Стигнаха до върха на възвишението и продължиха надолу по виещия се път. Ръсти забеляза през сипещия се сняг жълт проблясък вдясно. За момент светлината остана скрита зад мъртвите дървета… но след малко пак се появи и според него беше от газена лампа или огън. Знаеше, че няма смисъл да се провиква към Джош заради вятъра и защото слухът на приятеля му не беше особено добър. Ръсти дръпна юздите на Муле и натисна с ботуша си един дървен лост, който заключваше предната ос. Слезе от каруцата и отиде при гиганта, за да му покаже светлината и да му каже, че смята да я последва.

Джош кимна. През черната ски маска се виждаше само едното му око. Другото беше скрито под сиво твърдо кожно образувание.

Ръсти се качи обратно на каруцата, освободи спирачката и удари леко с юздите Муле. Конят потегли напред без никакво колебание. Отново се разнесе миризмата на дим и фокусникът вече беше сигурен, че подслонът е съвсем наблизо. Друг път, който беше по-тесен и неасфалтиран, завиваше надясно през покрити със сняг полета. Светлината ставаше все по-силна и съвсем скоро Ръсти видя фермата, през чийто прозорец се процеждаше тя. Около къщата бяха издигнати други външни постройки, включително един малък хамбар. Фокусникът забеляза, че дърветата в имота бяха отсечени и от снега се подаваха стотици пънове. Беше останало само едно мъртво дърво, малко и хилаво, което се мъдреше на около тридесет метра от къщата. Ръсти усети мириса на изгоряла дървесина и осъзна, че гората е била консумирана от нечия камина. Само дето изгорялата дървесина вече не миришеше както преди седемнадесети юли. Радиацията не беше пощадила горите и димът имаше химически мирис, който наподобяваше на изгоряла пластмаса. Ръсти помнеше сладкия аромат на чисти дърва в камината и си помисли, че тази миризма беше изгубена завинаги, точно както вкусът на прясна вода. Сега всичката вода беше неприятна на вкус и оставяше тънък слой в устата ти. Пиенето на разтопен сняг в големи дози — който беше единственият останал източник на вода — докарваше главоболия, стомашни болки и размазано зрение. Прясната вода от кладенци или от бутилки се беше превърнала в по-ценна стока от някогашните скъпи френски вина.

Ръсти закара Муле пред къщата и натисна спирачката на каруцата. Сърцето му беше забило по-силно. „Ето я и трудната част“, помисли си той. Неведнъж стреляха по тях, когато спираха да питат за подслон. Поради тази причина носеше белег от куршум на лявата си буза.

В къщата не се забелязваше никакво движение. Ръсти се пресегна назад и частично откопча вратата на палатката. Вътре, разпределени около каруцата, за да поддържат баланс, се намираха оскъдните им запаси — няколко пластмасови туби с вода, няколко консерви с боб, чувал с въглища, резервни дрехи, одеяла, спалните им чували и старата акустична китара „Мартин“, на която фокусникът се учеше да свири. Музиката винаги беше привличала хората и им осигуряваше нещо, с което да разчупят монотонността. В един от градовете една благодарна жена им беше дала цяло пиле, когато Ръсти старателно изсвири акордите на Moon River27 за нея. Беше намерил китарата и купчина нотни книги в мъртвия град Стърлинг, Колорадо.