Достатъчно време за любов [bg]

— Но доста по-приказлива.

— Лазарус, ти винаги говориш толкова мили неща. Целуни го вместо мен, сестричке.

— Да вървим, Минерва; Тина пак ме вбеси.

— Момент само, Лазарус, моля те. Айра? Договорихме се с Ищар, но само в общи линии… не знам дали Джъстин ще се съгласи.

— Хм, и аз не знам. Искаш ли да го попитам?

— Ъ… да.

— От твое име?

Минерва изглеждаше притеснена. Джъстин Фут бе озадачен.

— Нека хвърля яснота по въпроса — обади се Атина. — Джъстин, Минерва попита Айра дали да не ви намери жена, докато сте тук. Айра отвърна, че не знае, но обеща да си го изясни; после попита дали тя не е доброволка за подобна привилегия. Ясно ли ви е всичко? Джъстин, сестра ми отскоро е човек и понякога не е много сигурна в себе си.

Лазарус си помисли, че не е виждал момиче да почервенява по подобен повод от над три и половина века. Не че двамата мъже се чувстваха по-спокойни.

— Тина — укорително произнесе той, — ти си отличен инженер… но не ставаш за дипломат.

— Какво? Глупости! Спестих ви милиарди наносекунди.

— Млъкни, скъпа, логическите ти вериги са съвсем объркани. Джъстин, Минерва почти със сигурност е единственото момиче на планетата, което може да се притесни от мечешките услуги на Тина. Защото е единствената, за която има вероятност да остане вярна на един-единствен мъж.

Компютърът се изхили.

— Казах ти да пазиш тишина! — изрече Лазарус намръщено.