Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Испанците бързо изграждат съвременна и сравнително ефективна за своето време административна система за управление на американските си колонии. Легитимността на Испанската империя в Новия свят се основава на булата на папа Александър VI от 1493 г., която предоставя Индиите (с неупоменат изрично географски обхват] на Кралство Кастилия и Леон за вечни времена. Властта е в ръцете на испанския крал и неговия Съвет на Индиите в Мадрид и се упражнява от вицекралствата в Мексико и Перу. Прилаганите в Новия свят закони са единствено кастилски, не и от други части на империята, независимо че много конкистадори и заселници са от другаде. Кортес поставя начало на покоряването на Мексико през 1519 г., годината преди избухването на въстанието на комунеросите, и в резултат на изхода от тази борба прехвърлените в Америките политически институции не включват силна кортеса или други представителни органи. Единственият ранен опит за политическа независимост е бунтът на Гонсало, брат на Франсиско Писаро, който се опитва да стане независим крал на Перу. През 1548 г. е победен и екзекутиран от кралските войски и с това приключват предизвикателствата към централната власт от страна на испанците в Новия свят чак до войните за независимост в началото на XIX в.
Испанските власти успяват да прехвърлят своята римска правна система и създават върховни съдилища, или „audiencias", на десет места, включително в Санто Доминго, Мексико, Перу, Гватемала и Богота. Голям брой от изпратените да управляват колониите администратори са адвокати и съдии с дългогодишен опит по гражданско право. На тях не е позволено да се женят за местни жени и да създават семейни връзки, също както на китайските префекти или на османските санджакбейове. За колониалната административна система като цяло историкът Дж. X. Елиът отбелязва: „Ако „модерността" на модерната държава се определя от гледна точка на наличието на институционални структури, способни да предават заповедите на централната власт до отдалечени места, управлението на колониална испанска Америка е „по–модерно" от управлението на Испания и дори от това на почти всички европейски държави от началото на новото време." Това се различава от политиката на ненамеса, провеждана от английската монархия спрямо нейните колонии в Северна Америка.
Независимо че административната система на Испания в Новия свят изглежда по–модерна от съвременните европейски системи през 1570 г., това не продължава дълго. Патримониализацията на политическата система на Испания набира скорост през XVII в. и институции като продажбата на постове срещу подкуп неизбежно се прехвърлят в Америките. Основна причина за това е предприемчивостта на местните дейци в колониите, които искат да увеличат своите доходи и привилегии, както и обстоятелството, че централното правителство в Мадрид е твърде слабо и твърде далеч, за да им попречи да го правят.
Железният закон на огромните владения, или латифундиите – богатите да стават все по–богати при отсъствието на държавна намеса, – важи за Латинска Америка, както и за други аграрни общества като Китай и Турция. Отпускането на енкомиенди само на едно поколение заселници среща тяхната силна съпротива и не е изненадващо, че те желаят да могат да прехвърлят своите права на децата си и през 40–те години на XVI в. се разбунтуват срещу закон за автоматичното връщане на енкомиендите на короната. Правото на притежаване на хора позволява на някои енкомендери да забогатеят от техния труд и те започват да закупуват големи парцели земя. За разлика от енкомиендата земята е наследствена. Към края на XVI в. Америките са изправени пред депопулация на коренното население – през този период населението на Мексико се стопява от 20 милиона на 1,6 милиона жители. Това води до рязко увеличаване на слабо населените земи.
Този нов креолски елит предпочита да живее в градовете и експлоатира земите си чрез наемен труд. Обичайното земеползване в Латинска Америка не се различава особено от земеползването в други племенни общества и е също така колективна собственост на разширени родствени групи. Оцелелите индианци са подмамвани да продадат земите си или просто са прогонвани от тях. Земите за общо ползване са превърнати в частни владения и околната среда е променена коренно, тъй като местните култури като царевица и маниока са заменени от европейски отглеждани за продан култури. Голяма част от земеделската земя е превърната в скотовъдни ферми, което има опустошителни последици за плодородието на почвата. Правителството в Мадрид се опитва да защити правата на коренните собственици, но е твърде далеч и не може да упражнява необходимия контрол. Местните испански власти си сътрудничат с новата класа на земевладелците и им помага да заобикалят предписанията. Така възниква латиноамериканската латифундия, хасиендата, която по–късно ще се превърне в източник на неравенство и постоянни граждански вълнения.