Произход на политическия ред [bg]

Независимо че административната система на Испания в Новия свят изглежда по–модерна от съвременните европейски системи през 1570 г., това не продължава дълго. Патримониализацията на политическата система на Испания набира скорост през XVII в. и институции като продажбата на постове срещу подкуп неизбежно се прехвърлят в Америките. Основна причина за това е предприемчивостта на местните дейци в колониите, които искат да увеличат своите доходи и привилегии, както и обстоятелството, че централното правителство в Мадрид е твърде слабо и твърде далеч, за да им попречи да го правят.

Железният закон на огромните владения, или латифундиите – богатите да стават все по–богати при отсъствието на държавна намеса, – важи за Латинска Америка, както и за други аграрни общества като Китай и Турция. Отпускането на енкомиенди само на едно поколение заселници среща тяхната силна съпротива и не е изненадващо, че те желаят да могат да прехвърлят своите права на децата си и през 40–те години на XVI в. се разбунтуват срещу закон за автоматичното връщане на енкомиендите на короната. Правото на притежаване на хора позволява на някои енкомендери да забогатеят от техния труд и те започват да закупуват големи парцели земя. За разлика от енкомиендата земята е наследствена. Към края на XVI в. Америките са изправени пред депопулация на коренното население – през този период населението на Мексико се стопява от 20 милиона на 1,6 милиона жители. Това води до рязко увеличаване на слабо населените земи.

Този нов креолски елит предпочита да живее в градовете и експлоатира земите си чрез наемен труд. Обичайното земеползване в Латинска Америка не се различава особено от земеползването в други племенни общества и е също така колективна собственост на разширени родствени групи. Оцелелите индианци са подмамвани да продадат земите си или просто са прогонвани от тях. Земите за общо ползване са превърнати в частни владения и околната среда е променена коренно, тъй като местните култури като царевица и маниока са заменени от европейски отглеждани за продан култури. Голяма част от земеделската земя е превърната в скотовъдни ферми, което има опустошителни последици за плодородието на почвата. Правителството в Мадрид се опитва да защити правата на коренните собственици, но е твърде далеч и не може да упражнява необходимия контрол. Местните испански власти си сътрудничат с новата класа на земевладелците и им помага да заобикалят предписанията. Така възниква латиноамериканската латифундия, хасиендата, която по–късно ще се превърне в източник на неравенство и постоянни граждански вълнения.