История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Първият им успех е потопяването на пътническия лайнер „Атения“ в открито море вечерта на 3 септември, когато Великобритания обявява война два дни след германското нахлуване в Полша. В действителност той е торпилиран без предупреждение в нарушение на изричната заповед на Хитлер, че подводната война трябва да се води в съответствие с разпоредбите на Хагската конвенция. Командирът на подводницата оправдава действията си с това, че е взел лайнера за въоръжен търговски кораб. През следващите няколко дни са потопени още няколко кораба.
На 17 септември е отбелязан по-важен успех. Приближавайки се от запад към Британските острови, самолетоносачът „Корейджъс“ („Дръзки“) е потопен от подводница „U-29“. Три дни по-рано самолетоносачът „Арк Реял“ се измъква на косъм от подводница „U-39“, която бързо е контраатакувана и потопена от ескортиращите разрушители. Тези очевидни рискове водят до оттеглянето на тежките самолетоносачи, за да се избегне преследването им от подводници.
Нападенията срещу търговското корабоплаване също бележат значителен успех. През септември, първия месец на войната, подводниците потопя-ват 41 кораба с общ тонаж 154 000 — съюзнически и на неутрални страни, а до края на годината загубите достигат 114 кораба с над 420 000 т. Освен това в средата на октомври подводница „U-47“ с командир лейтенант Приен прониква сред застаналия на котва флот при Скапа Флоу и потапя линейния кораб „Роял Оук“, ставайки причина за временното изоставяне на тази главна военноморска база, докато защитата й бъде подобрена. Показателно е обаче, че през ноември и декември загубите на търговското корабоплаване са наполовина по-малки, отколкото през предишните два месеца, като повечето кораби са потопени от мини, а не от подводници. Потопе-ни са и 9 германски подводници — една шеста от общия им брой. Нападенията на кораби от германски самолети също са неприятни, но не причиняват толкова големи загуби.
По време на тази начална фаза на войната германският военноморски флот възлага големи надежди на надводните бойни кораби, а не само на подводни-ците, но те не са плод на някакъв опит. В началото на войната малкият линеен кораб „Адмирал граф Шпее“ е на позиция в средата на Атлантика, а неговият кораб близнак „Дойчланд“ (по-късно преименуван „Лютцов“) се намира в северната част на Атлантическия океан, но до 26 септември Хитлер не им позволява да нападат британски кораби. И двата не постигат много, а притис-нат в устието на река Ла Плата, „Граф Шпее“ е принуден да се самопотопи през декември. Новите линейни крайцери „Гнайзенау“ и „Шарнхорст“ излизат за кратко в океана през ноември, но след като потапят един въоръжен търговски кораб в протока между Исландия и Фарьорските острови, бързо се прибират у дома. След опита от 1917–1918 г. съюзническите кораби вече плават в конвои и макар ескортите им да не са достатъчни, а твърде много кораби да продължават да плават без какъвто и да било ескорт, те се оказват забележително ефикасен възпиращ фактор.
След капитулацията на Франция през юни 1940 г. опасността за британските морски пътища започва да става по-сериозна. Всички кораби, които минават южно от Ирландия, са изложени на нападенията на германските подводници, надводни кораби и авиация. Само при голям риск единственият останал път до и от Великобритания е над северното крайбрежие на Ирландия — т.нар. Северозападни подстъпи. Дори и този морски път може да бъде достигнат, следен и бомбардиран от първите германски самолети с далечен обсег, четиримоторните Фоке-Вулф „Кондор“ (FW-200), които излитат от бази в Ставенгър в Норвегия и Мериняк близо до Бордо. През ноември 1940 г. тези бомбардировачи потапят 18 кораба с общ тонаж 66 000. Рязко се увеличават жертвите на подводниците, като през октомври стигат общо 63 кораба с тонаж над 350 000. Заплахата става толкова сериозна, че голям брой британски бойни кораби са изтеглени от техните стоянки и изпратени в Северозападните полдстъпи за противодействие на евентуален германски десант, но надводните и въздуш-ните ескорти остават застрашително слаби.
През юни, първия месец от променената стратегическа ситуация, потопените от подводници кораби са общо 58 с общ тонаж 284 000 и въпреки че през юли има известен спад, през следващите месеци са потопени кораби с тонаж средно над 250 000 на месец.
По източния крайбрежен морски път хвърлянето на мини от самолети при-чинява повече щети, отколкото подводниците през последните месеци на 1939 г., а след германското нахлуване в Норвегия, Белгия и Холандия през пролетта на 1940 г. натискът от въздуха се засилва.