Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Бени се намръщи.
— А ще избухнат ли, като се ударят? Просто ей така? — Беше достатъчно опитен и знаеше, че е нужен силен удар.
— Разбира се, че не — смръщи се и Садин. Той вкара кутията от препарата в разрязана наполовина консерва от супа. В дъното на кутията беше завит винт, а той взе половината от топката и я постави над дъното. — Ударна игла както на ракетите на парашутистите. — Стандартната пехотна ракета представлява дълга алуминиева тръба с взривател в единия край. Човек просто обръща капачката със скрития ударник върху взривателя и удря тръбата в коляното си, за да я задейства. — Ще залепя топчета около ударника за тежест и ще поставя опашки в другия край за стабилност. — Той посочи черните галабии.
— Разбира се — прошепна Бени. Пред очите му изникна видението как всички те хвърлят кутийките, които просто си остават на земята като букети на сватбата на отровни влечуги.
— Той ще ни избие всичките, полковник — отекна гласът на Рик Набе откъм банята. Бени пристъпи внимателно по пода и надникна в банята. Набе седеше върху тоалетната чиния и правеше водонепропускливи контейнери за кибрити от пластмасови кутийки за филмови ленти. Залепваше към капачките в кръг кибритени клечки и ги затваряше в кутийката. Той погледна Бени и се ухили насреща му. — Предпочитам да умра с чест.
Бени отстъпи и тръшна вратата на банята. По-добре да няма допир между кибритите на Набе и барута на Садин.
— Ами колата? — попита тревожно Бени.
— Това произведение на изкуството е направено, както се уговорихме — усмихна се Садин, докато разрязваше картона на един патрон. — Нямаш ли ми доверие?
— А имам ли друг избор?
— Не.
Бени въздъхна. Тръгна към вратата, а после несигурно се извърна.
— Садин? Тези неща ще се задействат ли?
Инженерът го погледна и примигна като обидена абитуриентка.
— Амиго — заяви той. — Ако имах само още два дни, щях да ти направя ракети земя-въздух и мечове.
Бени кимна и излезе…
В хотел „Ал Шараф“ Екщайн беше приет в бърлогата на Байндър и О’Донован. Той размаха ръка из умирисания на бои въздух, но миризмата не би привлякла ничие внимание, тъй като хотелът се намираше точно до оживената бензиностанция.
Раниците от камилска кожа висяха вече боядисани в черно като пушени бутове върху опънато в стаята въже. Подът беше покрит със страници от арабски вестник, върху който лежаха девет ритуални берберски ножа, също готови за боядисване. Байндър беше седнал върху края на едното легло и гледаше със съжаление ножовете. Той беше любител на ножове, а тези бяха твърде красиви, с извити, инкрустирани със сребро кании, дръжки от камилска кост и сребърни халки за закачане върху колан.
Байндър се изправи. Беше си сложил войнишки колан с манерки и закачил един от ножовете върху лявото си бедро. Едрият детектив се завъртя като тромав моден манекен.
— Гледай, приятел — каза той. — Паякът от Арабия.
— Много хубаво — примижа Екщайн към полираното сребро. — Ще те видят как се приближаваш от километри разстояние.
— Ще ги боядисам бе — неохотно измърмори Байндър. — Ама просто е престъпление, мамка му. — Той измъкна ножа от канията и го показа на Екщайн. Върхът беше добър, но острието толкова тъпо, че едва ли би срязало и диня. — Това трябва да го забиеш направо в гърлото. За нищо на света не може да реже.
— Тогава защо не купихте кухненски ножове?
Байндър го погледна с притеснение.
— Защото тези са страшни — отговори той и прибра ножа.
— Аааа, психологически ефект.
— Да, мамицата му. — Байндър взе флакон с боя, наведе се и пръсна дълга ивица върху наредените ножове. — Светотатство — въздъхна той.
Майк О’Донован излезе от банята. Беше с бялата си риза, изпрана още в Казабланка, кафяви платнени панталони и кафяви обувки с връзки, които току-що си беше купил. Косата му беше измита и сресана, а белезите гримирани.
— Да тръгвам, а? — обърна се той към Екщайн.
Израелецът погледна часовника си.
— Да. Полетът ти е в 15:30.
— Страхотно — оплака се Байндър. — Той ще лети, докато верният ви слуга върши цялата домашна работа. — Той посочи две големи торби с отпечатан зелен кръст и знака на аптека.
— Бени ще ти помогне — каза Екщайн и тръгна с О’Донован към вратата.
— Кажи му да се качи — викна подире му Байндър.
След няколко минути Баум влезе в стаята и заключи вратата.