Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Долинката беше удобно скривалище откъм пътя за Хад Абдулла Рият, където Диди беше паркирал бялото мицубиши край шосето, а Ари Шнелер го беше вдигнал на крик, свалил гумата и се облягаше на бронята, за в случай че някоя случайно минаваща полицейска кола реши, че е спрял на странно място.
С камиончето бяха тръгнали само Диди, Лапкин и Шнелер, защото не биваше някой местен пастир да види цяла армия здрави мъжаги да се измъкват от колата като циркаджии. Набе, О’Донован и Байндър бяха пристигнали в долчината пеша откъм предградията на Маракеш на различни интервали от време. Екщайн, Нимроди и Мустафа, берберинът водач, бяха слезли от такси в центъра на оазиса Исил, а после тръгнаха на юг през палмовите горички, докато стигнаха долчината и завиха обратно на север. Никой не знаеше от коя посока ще дойде Баум, докато той не се появи от югозапад върху една от дюните.
Мустафа застана на пост върху платото, за да наблюдава пътя. Запали малък огън, после постави отгоре му метален варел, върху който започна да пече бедуински питки. Огънят би могъл да привлече внимание, обаче беше естествено вечерно занимание за берберите. Той можеше да предупреди господин Антъни и приятелите му с изсвирване, а те веднага да се съберат в кръг, за да се направят на откачени чуждестранни туристи.
Един по един мъжете отидоха до камионетката и пренесоха по един парашут през дългия хълм и надолу в долчинката. Диди и Амир постлаха дълго синьо платнище за камион върху земята до потока. Работеха по парашутите, държейки фенерчета в уста, а Диди ръмжеше и ругаеше всеки път, когато намереше протрито въже, скъсан сектор на парашута или закопчалка, приличаща на реликва от ранното християнство.
Правоъгълните парашути за свободен полет почти не приличат на кръглите си военни прототипи. Стандартният парашут е като гъба от коприна и въжета, докато крилото е много маневрен, преносим въздушен глейдер. Въздушното крило е сложно с паяжината си от въжета, плъзгачи и въздушни спирачки, почти като електрическата система на „Ягуар“. Поради секретния характер на пътуването си Диди не успя да докара целия си комплект с инструменти за поправка, защото би накарал алармата на летищата да се разписка. Рискува само да донесе специалните си лепенки и игли, специален конец за зашиване и ленти. Но се молеше да не намери големи структурни повреди. Раницата му от камилска кожа беше пълна с марокански дърводелски инструменти, но това щеше да е сякаш поправя състезателна кола с части за велосипед.
Въпреки притесненията на Екщайн Диди беше доволен, че повечето от парашутите бяха снабдени с издърпващи пилотни парашутчета. На двата обаче липсваха издърпващите връзки, а контейнерите им бяха затворени с ръждясала и увита жица. Утре той ще трябва да измайстори издърпващи въженца от спирачни жила на мотопед и ръчки от малки парчета пластмасова тръба.
Мъжете, които никога не са ползвали издърпващи парашутчета, ще трябва да се учат тук, на земята. Онези, които никога не са летели с въздушно крило, ще дебютират утре вечер. Без тренировъчни скокове.
Шаул Нимроди, който беше поправял няколко хиляди военни парашути навремето, обикаляше с незапалена цигара в цигарето си и залепваше малки парченца лепенки по местата, на които Диди трябваше да обърне внимание. Тихичко разпредели работата на останалите мъже, като ги караше да обличат хомотите, да повдигат парашутите и да ги изпъват леко, за да подреждат въжетата Амир и Диди.
Мъжете вече бяха изморени. Денят им започна на зазоряване, пътуваха с автобус, влак и камион от Казабланка до Маракеш. Следобедът им беше изпълнен с усилена подготовка и току-що бяха прекарали два часа в тъмния ъгъл на един ресторант на име „Звездата на Маракеш“, шепнейки си един на друг „ами ако“, докато в другия край на помещението танцьорката кършеше снагата си в кючек.
— Ами ако има пазачи извън периметъра?
— Ще се опитаме да ги убием с ножове.
— Ами ако периметърът е миниран?
— Ще разминираме пътека, ако имаме време. В противен случай ще се прегрупираме и ще се спуснем направо по пътя.
— Ами ако те имат бронежилетки?
— Целим се в краката и ги довършваме отблизо. Никога няма да можеш да го улучиш в главата по тъмно.
— Ами ако не изведат Рут навън?
— Ще трябва Бени да се покаже и да се опита да преговаря.