Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Сега Байндър крачеше бързо по „Ел Ферутаки“, следвайки напътствията на Екщайн да се държи вдясно от джамията Кутуба и да върви право към кръговото движение на площада. Мрачното изражение под вдигнатите нагоре стъкла за слънце на очилата му отстрани няколко момчета, които му се предложиха за водачи. Точно както му беше описано, видя бензиностанцията срещу хотел „Ал Хараф“ на отсрещната страна на площада.
— Добре дошъл — каза си доволно Байндър. — Тези израелци, мама им стара, сигурно имат цветна снимка на всяка улица във всеки арабски град по света.
Той даде на чиновника шестдесет и пет дирхама за стая с изглед към улицата, изкачи стълбите, огледа набързо банята и прибра сака под леглото. После измъкна собствената си раница, излезе и заключи вратата. Зарадва чиновника, като му връчи четиридесет „американски“ като бакшиш.
— Слушай, стари приятелю, Мохамед — заяви на усмихнатия човечец Байндър и му смигна. — Утре започвам катеренето по Атлас. Ако някой ми пипне нещата… — Той прокара пръст по гърлото си и издаде задавено ръмжене. Чиновникът се засмя, но Байндър вдигна тъмните очила, за да му покаже очите си и младежът закима сериозно.
Навън под слънцето Байндър откри О’Донован, облегнал се на един стълб. Когато мина край него, той подхвърли:
— Като заговорихме за ножове…
Двамата мъже тръгнаха заедно към пазарите.
„Джемая ел Фна“ не може да се сравни с площада на който и да било друг град на света. Ограден в южната си част от достойните сгради на банки, аптеки и поща, другите му три страни се разтварят към заведения от съмнителен характер. Обляната от слънцето асфалтова площ може да се сравни с паркинга на стадион, но тук никоя кола не би могла да маневрира спокойно, защото „Ел Фна“ е постоянно зает от вълнуващия се цирк на змиеукротители, факири, жонгльори, екскурзоводи и продавачи на музикални уредби. Докато в центъра на площада тълпите се местят от едно забавление към друго, покрайнините му са заети от покрити с платнени сенници маси, където предлагат нарязани портокали, печени пилешки сърца, гущерови опашки и костенурково месо, всичко това под акомпанимента на тъпани, свирки на укротители и далечните викове на мюезините от минаретата.
Амир Лапкин и Ари Шнелер нямаха нужда да излизат от площада, за да купят всичко от списъка си. Бяха се срещнали в хотелската стая на Лапкин, изпразниха саковете си и тръгнаха към пазара. Веднага хванаха едно мароканско момче, на което дадоха сто дирхама, за да им служи като „бодигард“.
Лапкин напълни сака си с консерви лещена супа, няколко метра грубо платно, пластмасови запалки, пет кутии самозалепващи се торбички за сандвичи и една правоъгълна тенекиена кутия с олио. Шнелер купи фенерчета, черен изолирбанд, батерии, черна вакса, две дузини бонбони, увити в червен целофан, четки за бръснене, голямо руло изолирана жица, дузина малки отвертки, пет малки опаковки с моторно масло за електродвигатели и три трикотажни пижами на райета.
Водачът им беше доста разочарован, защото се въртеше около чужденците, мечтаейки за комисионата си, когато най-накрая влязат в пазара за бижута, който те отминаха с безразличие. Но Лапкин му даде още сто дирхама, задето е пъдил мухите, а двамата с Шнелер се върнаха с пълни сакове в хотел „Фукалд“, намиращ се малко на юг от „Ел Фна“.
Настаниха се на розовия балкон на стаята на втория етаж и се хванаха за работа.
Първата задача на Лапкин беше да направи „гузниким“ — примитивни, но надеждни светлинни сигнали, които израелците в армията използват за всичко: от маркиране на мишени до площадки за кацане на хеликоптери. Той отвори десетте консерви супа с армейския си нож, изля съдържанието им в тоалетната и залепи с изолирбанд към всяка от тях по една запалка. После сряза десет квадратни парчета от платното и ги пъхна в канчетата. Вечерта щеше да допълни канчетата с пясък, като остави едно крайче от плата навън и да напои съдържанието с олиото. Човек може да запали своя „гузник“, да го използва за каквото му трябва, после да го загаси с крак, да го остави да изстине, да го опакова отново и да си го прибере в раницата.