Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Може би утре вечер — усмихна им се Екщайн. — Ще се видим в единадесет. Точно.
Бени и Ейтан тръгнаха по булевард „Ел Муджахидин“, като правеха път на мотопедистите, които понякога се качваха и върху тротоара. Макар двамата мъже явно да бяха европейци, никой от местните младежи не се опита да се лепне за тях, защото се движеха много целенасочено и не оглеждаха екзотичната околност. Толкова често в миналото бяха се разтоварвали от напрежението при операции с весели вицове, но днес се движеха мълчаливи и мрачни, с умове заети с проблем, какъвто дори и садист планировчик в израелската армия не би могъл да измъдри. Обмисляха всяка тактика от дългогодишния си опит, но и двамата знаеха, че в края на краищата изходът ще бъде в ръцете на съдбата и късмета.
— Тя ще бъде добре — тихо каза Ейтан, когато стигнаха големия площад на ъгъла на „Баб Агну“.
Бени не отговори.
— А ако не е — продължи Ейтан, — и ние ще си идем с нея.
Бени спря внезапно, с което принуди младия си партньор също да спре. Той погледна Екщайн в очите. Възможно ли е Ейтан да е изрекъл онова, което Бени още не беше признал пред себе си? Че ако Рут умре, баща й няма да се завърне жив у дома. Че Екщайн го разбира и ще се присъедини към ритуалната му саможертва? Не, не може да бъде. Екщайн си има жена и син. Той не би могъл толкова да цени живота на Рут независимо от братската му обич към нея. Обаче беше виждал Ейтан да извършва акт на самоубийствен героизъм и се чудеше дали някой лекар няма да открие някога, че Екщайн е живял в свят на скрита емоционална болка и е оживял само защото още не му се е представил наистина удобен случай да загине. Не. Той просто иска да каже, че ще спаси Рут или ще умре, опитвайки се да го стори. Това е нормално. Това би могло да се приеме.
Екщайн показа зелените тенти на кафе-сладкарница „Виктория“.
— Ще бъда там и ще се наливам с кафе — каза той и се отдалечи.
Бени пресече площада към грандхотел „Тази“. В сравнение с пансионите, където бяха настанени останалите членове на екипа, „Тази“ заслужаваше титлата си. Стаите бяха сравнително големи и подходящи за работата на Садин.
Садин открехна вратата на стаята си на втория етаж. Винаги, когато беше възможно, оперативните служители в чужбина избягваха по-високите етажи. Ако операцията не сполучи и се налага да се измъква, човек трябва да има възможност да скочи на улицата.
— Ола, падре.37 — Сапьорът се усмихна на Бени. Стаята гледаше на северозапад и следобедното слънце влизаше през решетката върху прозореца. Жълтата тениска на Садин беше залепнала за гърба му. Беше бос, обут в светли шорти, а къдравата му коса беше разрошена. Той коленичи и продължи работата си.
Стаята приличаше на лаборатория на анархист. Двете легла бяха бутнати встрани и върху ивицата помежду им Садин беше подредил компонентите на своите „светкавицо-гръмотевици“. Имаше дълги редици с различни по размери кутийки — от сода, препарати за миене, консерви, флакони от дезодоранти. Някои вече бяха разрязани или пробити, а в пластмасовото кошче беше струпана купчина невъобразим боклук. В три тенджери имаше различни винтове за дърво, кутии с царевично нишесте, туба със смола, ролки изолирбанд, три кутии стъклени топчета, рола тоалетна хартия, дузина гумени топки, ножици, нож за мокети. Бени погледна към едно от леглата, върху които бяха метнати две черни галабии и голяма найлонова торба с фойерверки. В „Джамая ел Фна“ продаваха свободно фойерверки, но двете кутии с дванадесеткалиброви патрони за „Уинчестър“ направо го изненадаха.
— Къде намери патрони за пушка? — попита Бени.
— Мустафа — отвърна Садин, докато режеше на две една от топките. — Берберите ходят на лов за птици, не знаеш ли?
— Знам.
— Как успя Екщайн да намери това момче толкова бързо? — попита Садин, явно доволен от своя „водач“.
— Ейтан е бил тук и преди — отвърна Бени. Всъщност Екщайн привика планинеца, като му изпрати странен подарък, както правеше с всичките си местни помощници. Берберите водачи често биваха арестувани от полицията в Маракеш, а веднъж Ейтан беше измъкнал Мустафа от затвора, като плати голям бакшиш.
— Предположих — каза Садин. — Щом споменеш господин Антъни, очите на момчето направо светват.
— Как ще ги използваш? — попита Бени, докато разглеждаше едната половина на червената топка.
— Първо мислех да ги направя електрически с батерия, бутон и някаква жичка или малка крушка като запалително устройство. — Садин говореше бързо и ентусиазирано за импровизациите си. — Но е твърде рисковано и затова реших да го направя по-просто. — Той вдигна половинката от празна кутия за почистващ препарат. Беше направил дупка в алуминиевата капачка и вкарал само месинговата гилза на патрона. — Детонатор за удар, смес от барута на патроните и малко фойерверки. После запушвам с царевично нишесте, за да се получи и хубав гръм.
37
Здравей, татко (исп.). — Б.пр.