Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Сестра на мрака е предала своя господар?
— Тази пътека на душа трябваше да влезе в Храма на ветровете през Коридора на предателя. Това е единственият начин да се направи пробив. Този коридор е създаден като предпазна мярка. За да премине през Коридора на предателя, човек трябва да предаде изцяло и невъзвратимо онова, в което вярва. А след като се е отказал от каузата си невъзвратимо, няма смисъл да влиза. Пътешественикът по сънищата откри пророчество, което може да бъде използвано, за да бъде победен врагът му, но за да го задейства, се нуждаеше от магия, намираща се във ветровете. Пътешественикът по сънищата намери начин да принуди онази душа да се отрече от господаря си, Пазителя, но да продължи да изпълнява желанията на пътешественика по сънищата. Направи го, като най-напред й позволи да запази клетвата си към Пазителя, приписвайки си роля на неин втори господар — господар единствено във вашия свят. После, с помощта на подсигурено обвързване, я принуди да се отрече от първия си господар. Така тя можа да мине през Коридора на предателя, а задачата й от пътешественика по сънищата и задължението й към него не пострадаха. По този начин пътешественикът по сънищата проникна във ветровете и получи каквото искаше. Все пак онези, които изпратиха храма във ветровете, бяха се погрижили да изработят план за това как да се действа в подобни случаи. Червената луна задейства този план.
При самата дума „предателство“ сърцето на Калан подскочи.
— Така ли трябва да проникнем и ние във ветровете?
Духът се вгледа в нея, сякаш претегляше душата й.
— След като Храмът на ветровете е нападнат, пътеката се затваря, трябва да се използва друга. Но това не е твоя грижа. Ветровете ще ни уведомят за изискванията си, според принципите за поддържане на равновесието. Петте духа, пазещи ветровете, ще диктуват пътеката според тези изисквания.
— Уважаеми дядо, как е възможно място да дава инструкции? Говориш така, сякаш ветровете са живо същество?
— Аз вече не съществувам в света на живите и въпреки това, когато бъда повикан, мога да предавам информация през воала.
Заболя я глава от напрежението да разбере думите му. Прииска й се Ричард да е с нея, за да пита каквото трябва. Опасяваше се, че пропуска най-важния въпрос.
— Но, уважаеми дядо, ти можеш да го направиш, защото си дух. Някога си бил жив. Имаш душа.
Духът започна да избледнява.
— Границата, воалът, бе повреден от събитието във ветровете. Не мога да остана повече. Скриновете, пазителите на границата между световете, ме дърпат назад. Тъй като нашествието във ветровете наруши равновесието, няма да можем да се завърнем отново на Съвещание, докато не бъде възстановено равновесието.
Духът стана толкова блед, че Калан едва го виждаше.
— Дядо, нужна ми е още информация. Чумата магия ли е?
Гласът се чу от много далеч:
— Магията, изпратена във ветровете, е изключително могъща. За да я използва човек изцяло, трябва да притежава огромни познания. Бе използвана без знание какво се освобождава или как да се постави под контрол. Чумата бе започната с тази магия, също както светкавицата, пусната от магьосник, е магия. Но ако светкавицата удари тревисто поле, огнената буря, която ще се появи в резултат, няма да е магия. Така е и с чумата. Бе започната от магия, но сега си е просто чума, както други преди нея — цели се напосоки и е непредвидима, макар и задействана от магия.
— Чумата върлува в Ейдиндрил и тук. Ще остане ли затворена в тези граници?
— Не. Джаганг не е разбирал какво върши. Това можеше да завърши и с неговата смърт, ако допуснат нещата да излязат от контрол.
— Това, което ми показа, вече случило ли се е на другите места? Започна ли се вече?
Сиянието около духа почти бе угаснало, виждаше се бледа искрица, сякаш угасващ фитил на свещ.
— Да — чу се далечният, ехтящ отговор.
Бяха се надявали да затворят чумата в границите на Ейдиндрил. Цялата Средна земя, целият Нов свят щеше па бъде пометен от огнената буря, започната от искрицата магия, открадната от Храма на ветровете.
В средата на кръга, където бе стоял духът, въздухът се завъртя. Духът потъна обратно в отвъдното.
В далечината, някъде изотдолу, Калан чу едва доловимото ехо на смях, вероятно на друг дух. Зловещият кикот я накара да настръхне.
Щом Калан излезе от транса, видя около себе си старейшините. Те бяха свикнали със странното преживяване и се възстановяваха бързо. Главата й все още се въртеше болезнено. Старейшина Брегиндерин протегна ръка, за да й помогне да стане.
Тя я пое, под пласта бяла и черна кал забеляза белезите по краката му. Вдигна очи към лицето му, грейнало в топла, успокоителна усмивка. До края на деня щеше да е мъртъв.