Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
На трийсетина метра отпред и може би три метра над земята пътя й пресече буйна лава от жълт и син огън, над която се изви гъст черен дим. Бушуващата сфера магьоснически огън осветяваше всичко около себе си. Макар да не бе насочен към нея, самият му вид и тътен накара Калан да изпита силно желание да избяга в ужас.
Знаеше достатъчно за магьосническия огън — как се впива плътно в кожата, — за да гледа да не се приближава много—много към него. Докосне ли те веднъж този жив огън, нищо не може да го отлепи от теб. Дори само една капчица магьоснически огън е достатъчна, за да разяде плътта ти до кокала. Никой не бе толкова смел или глупав, за да не се страхува от магьосническия огън. Малцина, докоснати от него, са преживявали достатъчно дълго, за да разкажат за преживения ужас. За онези, които все пак са оставали сред живите, отмъщението е била единствената мисъл, която ги е тласкала напред.
И точно тогава, в светлината на изливащата се огнена лава, Калан забеляза летящите напред орди, войниците, наизвадили мечове, боздугани, бухалки, секири, пики и копия и заглушаващи всичко с бойните си викове. Тези мъже, изскочили от черната нощ, всичките мрачни, страховити, жестоки, до един бяха вкопчени в здравата хватка на дивата страст за бой.
На лунната светлина Калан за пръв път се сблъска с истинския размер на вражеската армия. Рапортите бяха докладвали за броя, но сухите цифри не можеха да предадат внушителната картина на реалността. Досега сякаш съзнателно бе отказвала да приеме мисълта за истинския им брой. Сега нямаше какво да направи, освен да ги гледа ужасена, с ококорени очи и зяпнала уста.
Изведнъж осъзна, че врагът е много по—близо, отколкото бе очаквала. Сред океана от хора се виждаха факли, които щяха да бъдат използвани за подпалване на пожарища в Д’Харанския лагер. Сега те блещукаха и озаряваха неизбродимото море от хора, заляло долината. На хоризонта луната осветяваше безчет лъщящи оръжия, които се сливаха в една сребриста маса, върху която Калан сякаш очакваше да види да се носят кораби.
Настъпващата предна редица, оградена от искрящи щитове и копия, заплашваше да й отреже пътя. Калан заби дясната си пета в хълбока на животното, за да го насочи встрани от войниците. След като коригира посоката, пришпори яростно коня и той полетя напред с всички сили.
В следващия момент осъзна, че край нея вали дъжд от стрели, че в земята около коня й се забиват копия. Че в светлината на магьосническия огън врагът я вижда съвсем ясно.
Лавината от магьоснически огън я бе извадила на показ пред ордите на Императорския орден. Някъде в далечината, зад напредващата армия, огънят най—сетне се удари в земята и се взриви посред вражеската кавалерия. Конниците обикновено биваха оставяни на втора линия, готови да нападнат след първия сблъсък на пехотата с Д’Харанската армия. Нощта се изпълни с далечни предсмъртни крясъци на хора и животни.
Една стрела я облиза по крака. Съвсем наблизо прелетяха още. Една заседна в седлото точно под корема й, както се бе прилепила напред към гривата на коня. Очевидно и лунната светлина бе достатъчна, за да виждат нея и Вирна, препускащи покрай тях.
— Защо не ослепяват? — провикна се Калан през рамо.
Виждаше облака прах, носещ се зад гърба им, Не изглеждаше много по—различен от обикновената пушилка, която се вдигаше от копитата на кон, само дето Калан знаеше, че Вирна го изсипва от кофата си и го насочва към вражеските части, като гледа да е в равномерно количество. Кара бе минала преди тях и бе сторила същото, но явно нямаше ефект от действията й.
— Нужно е малко време, докато задейства — подвикна в отговор Вирна. — Трябва да помигат малко.
Подгони ги огън. В снега покапаха късчета пламък, разпиляха се, засъскаха като дъждовни капки по нагорещен камък. Конят галопираше напред ужасен, почти изпаднал в паника. Приведена напред, Калан го галеше успокоително по врата, за да му покаже, че не е сам.
Плъзна поглед по предната линия на настъпващия враг. Видя, че очите на войниците почти не се затварят. Всички бяха ококорени от превъзбуда пред предстоящия сблъсък.
Магьосническият огън, който бе хвърлил в паника конете и избухна във вражеските редици. Огнената лава заля вражите редици и предизвика взрив от нечовешки писъци. Подпалените мъже докосваха другарите си в строя и поваляха и тях. Паниката и ужасът нарастваха лавинообразно. Огънят наруши ритъма на атаката, пробивайки редиците. Отзад настъпваха нови и нови войници, поваляха неспособните да продължават и ги стъпкваха, за да бъдат подпалени самите те и на свой ред стъпкани от идващите зад тях.