Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Ето че вече имаме числено превъзходство! — доволно заяви Полсън, винаги готов за една хубава битка.
На по-малко от миля забелязаха и гоблините — почиваха си между някакви скали на склона на един горист хълм. Полсън извади големия си меч и даде знак на Крик да го последва. Катерицата пък трябваше да заобиколи отдясно и да се изкачи нависоко, за да има по-добра мишена за камите си.
— Без да се церемоним много-много, нали? — прошепна Крик, Полсън обаче поклати глава и го накара да изчака зад един храсталак, докато пъргавият дребосък успее да заеме позиция.
Едва тогава двамата мъже се насочиха към гоблините, без да си дават труда да се крият. Бяха само на десетина крачки, когато злите същества най-сетне ги забелязаха и скочиха на крака, ревейки гръмогласно.
Едното имаше дълго копие с остър метален връх, а другото — изкусно изработен къс меч. Полсън бе доста изненадан, че и те, също като мъртвия си другар, са отлично въоръжени, освен това носеха абсолютно същите кожени жилетки, напълно еднакви чак до черната емблема. Нищо от видяното този ден не се покриваше с онова, което едрият трапер знаеше за гоблините.
Реакцията на двете гнусни създания също бе доста по-различна от очакваната. Крик и Полсън яростно се нахвърлиха върху тях, ала само един от гоблините отвърна на ударите им, препречвайки им пътя в необичаен опит да спечели на другаря си достатъчно време за бягство.
Дългото копие отби първите им удари и дори успя да одраска Крик по рамото, задържайки го на безопасно разстояние. Полсън обаче скочи напред, улови вражеското копие с едната си ръка и го отмести встрани, освобождавайки достатъчно място, за да забие меча си в гърдите на дребното същество.
— Още две уши! — разсмя се Крик, ала Полсън не мислеше за това.
— Спри го, Катерицо! — извика той и дребният мъж не чака да го подканят.
Вторият гоблин трескаво се катереше нагоре по хълма, когато чу свистене зад гърба си. Успя да избегне една от камите, ала другата потъна дълбоко в бедрото му.
Злото същество изпищя от болка, ала не забави крачка, дори когато следващата кама го улучи в рамото.
След още няколко метра то вече беше извън обсега на вражеските ками и тримата трапери светкавично се втурнаха след него. Високият Крик беше най-бърз и много скоро се откъсна от другарите си и започна застрашително да стопява преднината на гоблина, който вече се бе спуснал в долчинката, простираща се от другата страна на гористия хълм. На пътя им се изпречи поредното възвишение и Крик се хвърли към върха му, подтикван от настойчивите викове на Полсън да „свети маслото на гнусното изчадие“.
Нетърпелив да довърши жертвата си, високият мъж се изкачи до върха на хълмчето и внезапно се закова на място, за изумление на другарите си.
Когато Полсън и Катерицата се покатериха при него, начаса разбраха какво го беше спряло — в краката им се простираше обширна долина, а в нея се бе разположила най-многочислената армия, която бяха виждали някога (а това означаваше много — и Полсън, и Крик бяха прекарали няколко години в Кралската войска). Върху равната земя бяха опънати безброй палатки, напалени бяха стотици лагерни огньове, край които се разхождаха десетки хиляди черни фигурки. Повечето като че ли бяха гоблини, някои бяха дори още по-дребни, ала между тях се виждаха и доста фоморийски великани. Още по-смаяни останаха траперите от тежките оръдия — поне дузина огромни катапулти и балисти, както и няколко закривени приспособления, които очевидно служеха за изкопаване на тунели дори под най-здравата крепостна стена.
— Колко на юг смяташ да отидем? — обърна се Крик към Полсън.
Изведнъж исполинът установи, че Бехрен започва да му се струва доста привлекателно местенце.
— Че не ви е читава работата, ми става ясно, още щом ви зърна грозните мутри! — заплашително изрева Брадуордън в лицата им.
Беше чул някакво трополене в съборетината, която траперите обитаваха преди и когато отиде да провери, ги завари трескаво да събират нещата си.
Тримата се спогледаха неспокойно. Дори едрият Полсън изглеждаше дребен в сравнение с близо четиристотинкилограмовия кентавър, а яростта, изписана по лицето на страховитото създание в този миг, го правеше (ако това изобщо беше възможно) още по-внушителен.
— Е? — избоботи Брадуордън. — Няма ли да кажете нещо?
— Отиваме си, туй е всичко — престраши се Катерицата.
— Отивате си?
— На юг — добави Крик и тъкмо се канеше да скалъпи някоя лъжа, когато улови недоволния поглед на Полсън и си замълча.