Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Какво е станало, Джастис? Как един умен и мъдър философ, когото познавах, се е превърнал в тиран?
— Тиран? — повтори Джастис и гаврътна своята чашка наведнъж. — Аз не съм тиран. Баща ти е тиран. Аз съм само реалист.
— Не виждам нищо реалистично в това да живееш насред лагер на колоси.
— Аз мога да ги контролирам.
— Ами Сюисна? Градът, който опустошиха?
Джастис махна с ръка.
— Беше просто нещастен инцидент.
Елънд погледна чашата в ръката си, после я изля на пода.
— Не сме в палата на баща ми, нито вече сме приятели. Не мога да нарека свой приятел човек, който предвожда такава армия към града. Какво се случи с твоята чест, Джастис Лекал?
Джастис изпръхтя и погледна със съжаление мокрото петно на земята.
— Ей това винаги е било проблемът с теб, Елънд. Толкова си самоуверен, изпълнен с оптимизъм, егоистичен.
— Ти също беше изпълнен с оптимизъм — каза Елънд и пристъпи напред. — Джастис, ние искахме да променим света, не да го разрушим!
— Така ли? — Джастис го изгледа с твърдост, каквато Елънд никога не бе виждал у него. — Искаш ли да узнаеш защо съм тук, Елънд? Имаш ли представа какво ставаше в Южните области, докато ти си играеше в Лутадел?
— Джастис, съжалявам за онова, което е сполетяло семейството ти.
— Съжаляваш? — Джастис се пресегна и дръпна бутилката от скрина. — Ти съжаляваш? Аз осъществих плановете ти, Елънд. Постигнах всичко, за което говорехме — свобода, политическа справедливост. Доверявах се на съюзниците си, вместо да ги смажа и да ги подчиня. И знаеш ли какво стана?
Елънд затвори очи.
— Те избиха всички, Елънд — продължи Джастис. — Така постъпваш, когато вземеш властта. Убиваш съперниците си и семействата им — дори малките деца и бебетата. И оставяш труповете им като предупреждение. Това е добрата политика. Така се задържа властта!
— Джастис, лесно е да вярваш в нещо, когато печелиш всеки път — отвърна Елънд и отвори очи. — Вярата на човека се определя от неговите загуби.
— Загуби? — Джастис го погледна. — Като сестра ми?
— Не, исках да кажа…
— Достатъчно! — прекъсна го Джастис и тресна бутилката върху масата. — Стража!
Двама мъже отметнаха чергилото и влязоха.
— Задръжте краля под стража! — нареди Джастис с неуверено махване на ръката. — Пратете вестоносец в града и им предайте, че искаме да преговаряме.
— Джастис, аз вече не съм крал — рече Елънд.
Джастис се сепна.
— Нима мислиш, че щях да дойда тук и да позволя да ме плениш, ако бях крал? — попита Елънд. — Те ме детронираха. Съборът се основа на клаузата за липса на доверие и избра друг крал.
— Ах ти, глупак такъв! — изсъска Джастис.
— Загубих, Джастис — рече Елънд. — Зная, че за мен не беше така трудно, както за теб, но мисля, че мога да те разбера.
— Значи дори този смешен костюм не те спаси, а? — попита Джастис и прокара пръсти през „косата“ си.
— Джастис, вземи си колосите и си върви.
— Това звучи като заплаха, Елънд — отвърна Джастис. — Ти не си крал, нямаш армия, а и не виждам наблизо твоята Мъглородна. На какво основание ме заплашваш?
— Това са колоси, Джастис. Наистина ли искаш да ги вкараш в града? Там беше твоят дом. Вътре има хиляди невинни!
— Аз… мога да контролирам моята армия.
— Съмнявам се, че можеш — възрази Елънд. — Какво стана, Джастис? Те ли решиха, че имат нужда от крал? Казаха ми, че били „хора“, това също ли е тяхна идея? Какво има в тези торбички?
Джастис не отговори.
Елънд въздъхна.
— Какво ще стане, ако някой от тях превърти и те нападне?
Джастис поклати глава.
— Съжалявам, Елънд. Не мога да позволя на Страф да сложи ръка на атиума.
— А хората в града?
Джастис се поколеба за миг, после сведе глава и даде знак на стражите. Един от тях сложи ръка на рамото на Елънд.
Елънд остана изненадан от собствената си реакция — заби лакът в лицето на войника, после повали другия с ритник в коляното. И преди Джастис да успее да извика, се хвърли върху него.
Измъкна от ботуша си обсидиановия кинжал, който му бе подарила Вин, и улови Джастис за рамото. Завъртя го, притисна го върху масата и без да мисли, забоде кинжала в рамото му. Джастис изпищя повече от страх, отколкото от болка.
— Джастис — изръмжа Елънд, — ако има някаква полза от това да ти видя сметката, ще го направя още сега. Но не зная как контролираш тези чудовища и не бих искал да разбера какво ще стане, ако ги пусна на воля.
В шатрата нахлуха войници. Елънд дори не ги погледна. Зашлеви Джастис през лицето, за да го накара да спре да пищи, и продължи: