20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Д’Артанян тръгна по стълбата, след него вървеше пленникът, а след пленника — мускетарят. Така преминаха вестибюла и влязоха в чакалнята на Мазарини.
Бернуен чакаше нетърпеливо известия за господаря си.
— Е какво, господине? — попита той.
— Всичко е от добре по-добре, драги господин Бернуен.
Но ето един човек, когото трябва да скриете на сигурно място…
— Де, господине?
— Дето искате, стига само там, дето ще го сложите, капаците на прозорците да се затварят с кофари и вратата
да се заключва.
— Имаме такова място, господине — каза Бернуен. И клетият кочияш бе заведен в един кабинет с решетести ’Прозорци, който много приличаше на затвор.
— Сега, драги приятелю — каза д’Артанян, — бъдете тъй добър да се откажете в моя полза от шапката и мантията си.
Разбира се, кочияшът не се възпротиви ни най-малко, впрочем той беше тъй поразен от всичко станало, че залиташе и бъбреше като пиян.
Д’Артанян сложи всичко това под мишницата на камердинера.
— Сега, господин дю Верже — рече той, — затворете се с тоя човек, докато дойде господин Бернуен да ви освободи; пазенето ще продължи доста дълго време и съвсем няма да бъде забавно, зная, но разбирате — прибави той важно, — служба на краля.
— Слушам, господин лейтенант — отговори мускетарят, като видя, че работата е сериозна.
— Тъкмо се сетих — каза д’Артанян, — ако тоя човек се опита да бяга или да вика, промушете го с шпагата си.
Мускетарят кимна с глава в знак, че заповедта ще бъде точно изпълнена.
Д’Артанян излезе и отведе Бернуен със себе си. Удари полунощ.
— Заведете ме в молитвената стая на кралицата — рече д’Артанян, — доложете й, че съм там, и сложете тоя вързоп с един зареден мускетон върху капрата на каретата, която чака долу пред изхода от тайната стълба.
Бернуен въведе д’Артанян в молитвената стая, където той седна дълбоко замислен.
В Пале Роял всичко вървеше по реда си. В десет часа както казахме вече, почти всички гости се разотидоха тия, които трябваше да бягат с двора, бяха предупредени на всеки от тях се каза да бъде между полунощ и един часа в КурлаРен.
В десет часа Ана Австрийска отиде при краля. По-малкият му брат току-що беше сложен да спи; останал сам, младият Людовик се забавляваше, като пускаше в сражение оловени войници, което му правеше голямо удоволствие. Две почетни деца играеха с него.
— Лапорт — каза кралицата, — време е негово величество да си легне.
Кралят поиска да остане още малко, като каза, че не му се спи, но кралицата настоя:
— Нали утре сутринта в шест часа отивате да се къпете в Конфлан, Луи? Струва ми се, че вие сам пожелахте това.
— Имате право, ваше величество — отвърна кралят, — и аз съм готов да се оттегля, ако вие благоволите да ме целунете. Лапорт, дайте свещника на господин кавалера дьо Коален.
Кралицата допря устни до бялото гладко чело, което височайшето дете й подаде важно — в това негово движение се чувствуваше вече етикецията.
— Заспете по-бързо, Луи — каза кралицата, — защото ще ви събудят рано.
— Ще се постарая да ви послушам, ваше величество — отговори младият Луи, — но никак не ми се спи.
— Лапорт — съвсем тихо рече Ана Австрийска, — намерете някоя по-отегчителна книга за четене на негово величество, но не се събличайте.
Кралят излезе, придружен от кавалера дьо Коален, кой то носеше свещника. Другото почетно дете бе заведено у дома си.
Тогава кралицата се завърна в покоите си Жените й, тоест госпожа дьо Брежи, госпожица дьо Бомон. госпожа Дьо Мотвил и сестра й Сократин, наречена така заради мъдростта й, донесоха в тоалетната й стая остатъците от обеда, с които обикновено тя вечеряше.
Кралицата даде тогава заповедите си, поговори за едно угощение, което след два дни маркиз дьо Вилкие даваше в нейна чест, посочи лицата, които трябваше да бъдат поканени, обяви, че на другия ден ще отиде във Вал
Грас, където смята да се причести, и заповяда на първия си камердинер, да отиде с нея.
богато вечерята се свърши, кралицата се престори на
много уморена и отиде,в спалнята си. Госпожа дьо Мотвил, дежурна тая вечер, я последва и й помогна да се съблече. Кралицата си легна, поговори благосклонно няколко минути с нея и я освободи.
В това време д’Артанян влизаше в двора на Пале Роял с каретата на коадютора.
Минута ’след това каретите на придворните дами излязоха от двореца и желязната врата се затвори след тях.
Удари полунощ.
Пет минути по-късно Бернуен почука на спалнята на кралицата, като дойде то тайния проход,на кардинала.
Ана Австрийска отиде да отвори сама.
Тя беше вече облечена, тоест обу си отново чорапите и се загърна с дълъг пеньоар.