Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Всички имаха доста неща за носене. Джизал взе остриетата си, естествено, препасани в колана му. Дрехите на гърба си: тези с най-малко петна по тях, най-малко скъсани и вмирисани и съдраното, останало без един ръкав палто. Взе си резервна риза, намотано въже и половината от останалата им храна. За нея нямаше нищо против да беше малко по-тежка. Бяха останали само с последната кутия сухари, половин торба овес за каша и пакет сушена риба, от която на всички им се повдигаше с изключение на Кай. Нави на руло две одеяла и ги върза в горната част на раницата си. Закачи на колана си пълна манерка с вода и беше готов за тръгване. Доколкото можеше да е готов в дадените обстоятелства, естествено.
Кай разпрегна конете от каруцата, докато Джизал сваляше седлата и юздите от другите два. Не беше никак справедливо да ги изоставят, особено след като ги бяха докарали от Калкис дотук. Сякаш от тръгването им бяха минали години, замисли се Джизал. Сега той беше напълно различен човек от онзи, който потегли от града през необятната равнина. От спомена за собствените му надменност, невежество и егоизъм сгърчи недоволно лице.
— Ха! — извика той.
Конят го погледна тъжно, без дори да помръдне от място, после наведе глава и започна да пасе тревата в краката му. Джизал го погали по гърба.
— Е, предполагам, с времето ще намерят пътя си към равнините.
— Или пък не — изръмжа Феро и извади сабята си.
— Какво пра…
Извитото острие разсече наполовина шията на коня на Джизал и плисна топли пръски в лицето му. Предните крака на животното се подкосиха, то се строполи на една страна в тревата и от шията му потече обилно кръв.
Феро хвана едното му копито, издърпа го назад и започна да сече крака на коня със сабята си. Нанасяше резки точни удари пред смаяния поглед на Джизал. Тя вдигна глава и го изгледа навъсено.
— Няма да оставя всичкото това месо на птиците я. Не може да изтрае дълго, но поне довечера ще се наядем царски. Дай оня чувал.
Логън й хвърли един от празните чували от храна и сви рамене.
— Не бива да се привързваш към каквото и да било, Джизал. Не и тук, в дивото.
Когато потеглиха нагоре, никой не говореше. Всички бяха забили поглед в земята, съсредоточени в изронената пътека. А тя се изкачваше и завиваше, изкачваше и завиваше, отново и отново, докато краката на Джизал не го заболяха от ходене, раменете му не се протриха от раницата и лицето му не плувна в пот. Крачка по крачка. Това му казваше Уест, когато започваше да изнемогва от дългото тичане около стените на Агрионт. Крачка по крачка. И се беше оказал прав. Ляв крак, десен, докато неусетно се катериш нагоре.
След многократното монотонно повторение на едно и също усилие Джизал спря и погледна надолу. Невероятно колко високо беше стигнал за толкова кратко време. Забеляза останките от основите на крепостта — тънки сиви очертания по зелената трева в подножието на прохода. По-нататък неравният кален път тръгваше между хълмовете към Олкъс. Джизал потръпна и се обърна към планината. По-добре да остави всичко това зад гърба си.
Логън се влачеше нагоре по стръмната пътека. Протритите му ботуши дращеха и стържеха по камъните и пръстта, а кутията в раницата му го дърпаше назад като камък на шията и сякаш с всяка крачка ставаше по-тежка. Въпреки че я беше увил в одеялата, ръбовете й се забиваха в гърба му, все едно носеше торба с пирони.
Но Логън не мислеше много за нея. Беше прекалено зает да зяпа задника на Феро, която вървеше пред него — стегнати мускули, които се свиваха при всяка стъпка.
Странна работа. Преди чукането въобще не мислеше за нея по този начин. Тогава пък беше прекалено зает да гледа тя да не избяга, да не го простреля с лъка си или да не наръга някой от другите. Толкова зает беше да гледа смръщената й физиономия, че не беше забелязал лицето й. Толкова съсредоточен да я гледа в ръцете, че не беше видял останалото от нея. А сега не можеше да мисли за друго.
Всяко нейно движение го интригуваше. Улавяше се, че непрекъснато я гледа. Докато вървяха, докато седяха. Докато тя ядеше, пиеше вода, говореше или плюеше на земята. Докато си обуваше ботушите сутрин и когато ги събуваше вечер. И като капак на всичко от цялото това зяпане и от всички мисли за голото й тяло оная му работа беше непрестанно в полуготовност. Започваше да става доста срамно.
— Какво гледаш?
Логън спря и примижа нагоре към слънцето. Феро стоеше и го гледаше сърдито отгоре. Той намести раницата си, разтри натъртените си рамене и изтри потта от челото си. Можеше с лекота да скалъпи някаква лъжа. Че е гледал величествените планински върхове. Че просто си е гледал в краката. Че е гледал дали раницата не се е развързала на гърба й. Но какъв смисъл? И двамата добре знаеха какво точно гледаше той, а пък и другите бяха достатъчно далеч, че да не ги чуят.