Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Бринт скочи като опарен.
— Мамка му!
— Казах ви! — викна Каспа, захвърли картите и се ухили до уши. — Казах ви, че ще се върне!
Тримата наобиколиха Уест, стискаха ръката му, шляпаха го по гърба и го дърпаха да влезе в палатката. Нямаше окови за ръцете, нямаше извадени саби, нямаше обвинения в измяна. Яленхорм го отведе до най-хубавия стол, в смисъл този, чието разпадане беше най-малко вероятно в непосредствено бъдеще, докато Каспа се зае да духа в една чаша и да търка стъклото с пръст. Бринт издърпа тапата от бутилка.
— Кога пристигна?
— Как дойде дотук?
— Беше ли с Ладисла?
— Участва ли в битката?
— Чакайте малко — извика Яленхорм, — дайте на човека да си поеме въздух!
— Няма нищо — махна му с ръка Уест. — Дойдох тази сутрин и веднага щях да ви потърся, ако не ми се налагаше първо да проведа две изключително належащи срещи, едната с вана и бръснач, а другата с маршал Бър. Бях с Ладисла по време на битката. Дойдох дотук, като изминах целия път пеша, прекосих половината страна с петима северняци, едно момиче и човек без лице. — Вдигна чашата и я пресуши на един дъх. Примижа и пое шумно въздух през стиснати зъби, докато парливата течност прогаряше стомаха му. Вече не съжаляваше, че реши да влезе. — Не се стискай — каза на Бринт и протегна към него празната чаша.
— Извървял си пеша целия този път — прошепна Бринт и поклати глава, докато пълнеше чашата му — с петима северняци. И момиче, казваш?
— Точно така. — Уест се почуди къде ли е сега Кадил. Дали има нужда от помощ… глупости, тя може да се грижи за себе си. — Значи си успял с писмото, а, лейтенант? — обърна се той към Яленхорм.
— Изкарах няколко неспокойни и студени нощи на път — ухили се здравенякът, — но успях, да.
— Само че вече е капитан Яленхорм — каза Каспа и седна.
— Всъщност благодарение на теб — скромно сви рамене Яленхорм. — Когато пристигнах, лорд-маршалът ме зачисли към щаба си.
— Но капитан Яленхорм, жив и здрав да е, все още намира време за нас, малките хора — Бринт наплюнчи палец и раздаде четири ръце.
— Боя се, че нямам с какво да залагам — смотолеви Уест.
— Не се безпокой, полковник — ухили се Каспа, — вече не играем на пари. Без Лутар, който да ни обира до шушка, не си струва залагането.
— Той така и не се появи, а?
— Просто дойдоха и го свалиха от кораба. Хоф изпрати да го повикат. Оттогава не сме чували за него.
— Приятели нагоре по йерархията — отбеляза горчиво Бринт. — Сигурно се подвизава сега в Адуа на някое леко назначение и се олива от пиене и жени, докато на нас тука ни мръзнат задниците.
— Ако трябва да бъдем честни — подметна Яленхорм, — той и преди си се оливаше от пиене и жени.
— Както и да е — Каспа взе картите си от масата. — Сега играем за чест и слава.
— Не че ги има много — подметна саркастично Бринт.
Останалите избухнаха в смях. Каспа чак изплю глътката алкохол от устата си и той потече по брадата му. Уест вдигна вежди. Явно всички вече бяха пияни и колкото по-бързо се присъедини към тях, реши той, толкова по-добре. Обърна на екс и втората чаша и посегна за бутилката.
— Ще ти кажа едно — каза Яленхорм, докато пренареждаше картите в ръката си с вдървени от студа пръсти. — Нямаш представа как се радвам, че не се налага да казвам на сестра ти за теб. От седмици не спя и мисля как точно да го направя, но все нищо не мога да измисля.
— Това е, защото по принцип в главата ти мисъл не влиза — каза Бринт и всички отново прихнаха да се смеят.
Този път дори Уест успя криво-ляво да се усмихне, но за кратко.
— Как беше в битката? — попита го Яленхорм.
Уест се загледа в чашата си.
— Зле беше. Северняците ни заложиха капан и Ладисла влетя право в него. Пожертва напразно кавалерията. Изневиделица падна мъгла, толкова гъста, че не виждаш по-далече от носа си. Преди да усетим какво става, конницата им ни връхлетя. Отнесох удар в главата, така поне мисля. Следващият ми спомен е, че лежа по гръб в калта, а срещу мен се носи северняк. С ето това в ръцете — Уест изтегли меча от колана си и го сложи на масата.
Тримата офицери го зяпнаха смаяно.
— Майко мила — промълви Каспа.
— И как успя да го победиш? — ококори се Бринт.
— Не съм. Помните ли девойката, за която ви споменах…
— Да, е?
— Тя му разби главата с чук. Спаси ми живота.
— Майко мила — обади се отново Каспа.
— Ама че жена! — Бринт подсвирна с уста и се тръшна на стола си.
Уест продължаваше да гледа втренчено чашата в ръката си.
— Да, би могло да се каже. — Спомни си усещането за спящата до него Кадил и топлината на дъха й върху бузата си. Ама че жена. — Да, определено може да се каже. — Пресуши чашата си, изправи се и пъхна северняшкия меч в колана си.