Ковачница на мрак

В къщата на Драконъс се водеше война. Дори в онези редки мигове, когато бе сама, когато вече не се сражаваше на бойниците, Сандалат усещаше званието „заложник“ плътно по себе си като отдавна отесняло облекло, което я задушаваше.

Домакинята на къщата, Хилит, дебнеше из коридорите ден и нощ. Доколкото Сандалат можеше да разбере, Хилит спеше, когато спяха демоните, тоест — никога. Старата вещица хвърляше огромна поглъщаща сянка над тази къща и дори сянката имаше нокти. Нощем Сандалат сънуваше борба на живот и смърт с тази жена, цялата кръв, слюнка и шепи отскубната коса. Сънуваше как забива ножове в мършавата гръд на Хилит, чуваше как пращят ребра и виждаше онова ужасно лице, изопнато в безмълвен крясък, черният език се гърчи като осолена пиявица. Будеше се от тези сънища с топло сияние, изпълнило съществото й.

Всичко това беше нелепо. Щом лорд Драконъс се върнеше, империята на Хилит щеше да рухне в отломки и прах. Междувременно Сандалат правеше всичко възможно да избягва старата жена, въпреки че ежедневните ритуали правеха сблъсъка неизбежен. Най-лошите бяха в часовете за храна. Сандалат сядаше в края на масата срещу незаетия стол, където щеше да седи лорд Драконъс, ако беше тук. Като заложница, тя беше главата на къщата, но само защото трите дъщери на лорда не бяха навършили пълнолетие. Сандалат рядко ги виждаше. Живееха като призраци или като диви котета. Представа нямаше какво правят по цял ден. При все това ги съжаляваше, заради имената, които лорд Драконъс им беше дал.

На тези обеди и вечери лордът редовно събираше старшите на персонала си. Когато домакинството беше пълно, с Айвис и Хилит щяха да седят портален сержант Раскан, старшият на конюшните Вент Дирел, оръжейникът Сетил, лекарката Атран и архиварят Хидаст. Сред тези важни особи само лекарката представляваше някакъв интерес за Сандалат, макар че все още не познаваше Раскан, който пътуваше с лорда и незаконния му син. Вент вонеше на конюшня и често влизаше с конска тор по ботушите и с оцапаната кожена престилка. Ръцете му бяха мръсни и рядко говореше, докато тъпчеше енергично устата си с храна. Малкото пъти, когато проговаряше, беше за да се оплаче на капитан Айвис за изтощени коне и да изреди с обвинителен тон окуцелите животни. Сандалат беше чула от слугините си, че Вент спи в конюшните. Сетил, оръжейникът, никога не проговаряше изобщо, тъй като част от езика му беше отрязана от удар на меч през войните. Обезобразената долна част на лицето му беше ужасна за гледане, той едва задържаше храната в устата си и никога не поглеждаше човек в очите. Архиварят, Хидаст, беше дребен мъж с високо чело и силно изразена долна захапка. Манията му бяха домакинските сметки и енергичното засилване на Домашните мечове от страна на лорда беше бреме, което приемаше лично, сякаш богатството на дома всъщност принадлежеше на него, а не на Драконъс. Гледаше капитан Айвис с открита омраза, но това беше обсадна война, която архиварят губеше. Повечето пъти на масата Хидаст се оплакваше от стомашни болки, но всяко предложение от лекарката да се заеме с болестта му се посрещаше с грубо поклащане на главата.