Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Атран беше умна жена, склонна да пренебрегва Хилит, докато флиртуваше с Айвис — за негово явно неудобство — и подканяше Сандалат да се включи в заговора с изтезаването на нещастния оръжейник. Това трябваше да предложи единственото забавление по време на тези хранения. В отсъствието на капитана обаче Атран сякаш потъваше в униние, отдаваше се на прекомерно пиене в мрачно мълчание и в края на храненето й беше трудно да стои права, още по-малко да върви.
Сандалат беше разположила всички тези хора и местата им в домакинството. Всичко беше прекалено сложно, отчаяно и доста нелепо. Скуката, която я измъчваше, беше безмилостна. Не знаеше как ще се променят нещата, щом лорд Драконъс се върне, но знаеше, че ще се променят, и копнееше за този ден.
Беше почти време за вечерята. Седеше сама в стаята си и чакаше да дойдат двете й слугини. Бяха закъснели, но не прекомерно. Хилит несъмнено им беше намерила някоя спешна работа и моментът беше избран преднамерено. Създаването на неудобства за заложницата се беше превърнало в едно от специалните занимания на Хилит.
Къщата беше тиха. Сандалат стана и отиде до прозореца с изглед към двора. Капитан Айвис все още не се беше върнал. Вечерята обещаваше да е ужасна. Лекарката щеше да се напие, а Хидаст и Вент щяха да се надпреварват да злословят по адрес на офицера в негово отсъствие, дискретно подтиквани от Хилит, разбира се. Сандалат можеше да си представи блясъка на одобрение и задоволство в очите на старицата, докато ножовете дрънчаха и стържеха, а вилиците се забиваха в крехкото месо.
Надяваше се Айвис да се върне навреме. Дори само присъствието му беше като юмрук, тупащ по масата, за да смълчи всеки освен Атран. Сандалат ревнуваше заради лекотата, с която лекарката дразнеше капитана, от което похотта й изглеждаше почти игрива в своята натрапчивост. Виждаше добре неудобството, което причиняваше това на Айвис и което намекваше, че очите му може би гледат другаде.
Сандалат се смяташе за хубава. Видяла беше как войници я проследяват с поглед, когато вървеше през двора, и беше запомнила колко нежни бяха ръцете му извън каретата, когато горещината от пътуването се беше оказала прекалена. Беше й казал, че има дъщеря, но тя знаеше, че това не е истина. Беше просто внимателен. Предполагаше, че й е било нужно тогава, и тъкмо тази негова щедрост й се струваше толкова привлекателна.
Но къде бяха слугините й? Камбаната скоро щеше да удари. Първите блюда вече се приготвяха в кухнята и Сандалат беше гладна. Щеше да почака още малко, а после, ако не се появеше нито Рилт, нито Туул, какво пък, щеше да слезе за храната облечена както си беше. И щеше да се постарае да не обръща внимание на мълчаливия триумф на Хилит.
Продължи да гледа празния двор долу.
„О, Айвис, къде си?“
Хилит излезе от стаята си и закрачи по коридора. Видя прах там, където не трябваше да има прах. Рилт заслужаваше бой с камшика, отзад по бедрата, където най-много боли и където мехурите и отоците не могат да се видят под слугинската риза. А Туул изобщо не можеше да я надхитри — слугинята се срещаше с по двама-трима Домашни меча на нощ, зад казармата, и припечелваше по някоя монета, защото имаше амбиции да се измъкне от всичко това. Но Хилит беше открила къде Туул крие печалбата си и когато се събереше достатъчно, щеше да й обере скривалището и да си мълчи. Малко парички отгоре за зимата нямаше да й дойдат никак зле, а ако това означаваше Туул да се разкрачва десет пъти на нощ със сълзи в очите — какво пък, една курва прави това, което правят курвите.
Зави по коридора към стълбите и видя на пода пред себе си Спайт — плачеше, а коляното й бе цялото в кръв. „Смотано курвенско изчадие, жалко, че не е черепът ти. Гадно същество, гадно, гадно.“
— О, миличко — изгука тя с усмивка, — гадно ли се ожули, скъпа?
Спайт вдига към нея пълните си със сълзи очи.