Ковачница на мрак

Обезобразеният мъж го погледна.

— Доведи Домашните мечове. Доведи ефрейтор Ялад. Някой е избил слугите. И… виж ни — къде са всички останали? Бездната да ме вземе — къде е заложницата? Хайде! Домашните мечове! И да са въоръжени!

Щом Сетил изхвърча навън, Вент хукна към покоите на заложницата. Стъписването му отстъпваше на ужас. Нищо не беше по-свято и неприкосновено от безопасността на заложник. Ако бе мъртва, лордът изобщо нямаше да преживее последствията. Дори Майка Тъма нямаше да може да го защити. „Всичко се скапва, когато Айвис не е тук. Проклет глупак, да се скита из горите цяла нощ! А сега…“

Каза си, че не знае нищо — другото означаваше да се втрещи от страх. Някой, платен убиец сигурно, трябваше да се е промъкнал в къщата. Това беше нападение над Драконите — лорда го нямаше и ужас бе навестил дома му. „Страхливци.“

Спря при слугинските стаи и почука на вратата на първата. Отговор не последва. „Няма ги или са мъртви.“ Продължи напред. Усети се, че е извадил ножа си.

Откъм входа прокънтяха викове. Домашните мечове бяха влезли. Докато се приближаваше към вратата на заложницата, той се зачуди дали вече не е късно. „Убили са я.“

А после вратата се отвори и заложницата застана на прага.

— Вент? Какво се е случило? Видях да бягат из двора…

— Госпожо, моля, върнете се в стаята си.

Тя видя ножа в ръката му и отстъпи назад. Вент пък видя страха в очите й и поклати глава.

— Убийци, госпожо. Приберете се. Ще пазя коридора, докато не дойде Домашен меч.

— Убийци? Кой е убит? Слугините ми?

— За тях не знам, госпожо, но се боя от най-лошото. Само Сетил и аз дойдохме в трапезарията — никой друг. Нито Атран, нито Хидаст или Хилит. — Обърна се, понеже чу някой да тича по коридора. Сърцето му се беше разтуптяло, но той се стегна в готовност. Щеше да даде живота си, но да я защити. Да му мисли онзи кучи син…

Но се оказа ефрейтор Ялад. Беше пребледнял и беше извадил меча си. Спря се, като видя Вент, а след това и Сандалат.

— Добре — каза задъхано и кимна. — Веднага с мен!

— Ефрейтор — прекъсна го Вент, — няма ли да е по-добре, ако заложницата остане в…

— Не! Искам всички оцелели да са с мен, в трапезарията. Знам — бих могъл да поставя постове, но честно казано, докато не разбера кой е нападателят, няма да разделям отделенията си.

— Ефрейтор, имаш шестстотин Домашни мечове на разположение…

— Имам само отделенията, които познавам и на които разчитам, Вент. Останалите блокират двора долу.

— Не разбирам — каза Сандалат.

— Госпожо — отвърна Ялад, — ако не сме закъснели, убийците все още са сред нас. Но все едно, за да проникнат в къщата… напълно е възможно да има съзаклятници. Всъщност при многото нови набори, които сме събрали, убийците като нищо може да са от редиците на Домашните мечове. В момента преценявам на кои не може и на кои може да се разчита. Засега обаче искам всички оцелели на едно място, където да мога да ги опазя. Тъй че моля ви, последвайте ме.

Вент подкани с ръка Сандалат да застане между него и Ялад и тримата забързаха към трапезарията.