Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Това беше ново. Хилит не беше виждала досега никоя от гадните дъщери на лорда да плаче. Оставили ги бяха да подивеят, проклетниците, много привилегировани бяха за бой с пръчка, макар че на Хилит й се щеше да направи точно това — бой до скъсване, докато ги направи послушни и кротки. Децата трябва да са като подплашени зайци, да се научат как е на тоя свят и да им се покаже как да живеят в него.
— Боли — проплака Спайт. — Госпожо Хилит, може да е счупено! Може ли да погледнете?
— Отивам да ям. Мислиш ли, че искам да си цапам ръцете с кръв? Иди намери лекарката или някой знахар в казармата — те ще се зарадват, че си им дошла.
— Но, госпожо… — Спайт изведнъж се надигна и прегради пътя й.
Хилит изсумтя.
— Счупено друг път…
Чу шумолене зад себе си и понечи да се обърне. Нещо я прободе в гърба, измъкна се и я прободе пак. Прониза я болка. Краката й се подкосиха и тя посегна да се вкопчи в рамото на Спайт, но момичето се засмя и се извъртя.
Хилит се свлече на пода. Не разбираше. Едва можеше да вдигне ръце, а лицето й беше опряно на лъснатия под, и имаше пръст и прах между дъските. Рилт имаше нужда от хубав бой. Всички имаха нужда от хубав бой.
Енви погледна малкия нож в ръката си. Видя кръвта на нещастната стара вещица по лъскавото желязно острие, останала на мъниста, като вода по масло. После хвърли поглед към Хилит, легнала долу по корем, главата извърната на една страна и едното око зяпнало, без да вижда.
— Стига си зяпала — изсъска Спайт.
— Трябва ни по-голям нож — каза Енви. — Този няма да стане за мъже.
— За Хидаст стана!
— Той не е кой знае какъв мъж, но Вент е. Също и Сетил. Айвис…
— Айвис е навън — каза Спайт. — Пратих го в един сън. Мога да го правя вече. Лесно е.
Бяха имали много работа. Заклана перачка. Убийство в стаите на слугините. Убит готвач, мъртви миячи в кухнята — ножа й го бяха откраднали преди няколко месеца и Енви се беше сетила да намерят нещо по-добро в кухнята, но онези там се оказаха твърде големи, за да работи с тях. Съжаляваше, че не е по-силна, но досега всичко се получаваше и стига да можеше да удря отзад, докато Спайт разсейва жертвата, да е убийца беше лесно.
— С мъжете ще е трудно — повтори тя.
— Мушкаш ги в гърлото — каза Спайт. Топна пръст в локвата кръв, капеща от тялото на Хилит, и отново зацапа коляното си. — Атран е следващата. Хайде, докато не е била камбаната за вечеря.
Беше чула от ефрейтор Ялад, че Айвис се скита в леса, и за предстоящата нощ беше пропаднала в дупка, а там долу някъде беше забравата и я изкушаваше да я потърси. Реши, че няма да чака за първия бокал вино в началото на вечерята, тъй че отиде в лечебницата и си наля прилична доза чист алкохол в глинена чаша. Добави малко вода, а после и лъжичка стрити на прах зърна нед. Изпи наведнъж половината смес и се подпря на стената, за да изчака да отмине изгарящият шок. Малко след това усети първото въздействие на зърната.
Щипка от черния прах на езика можеше да вдигне на крака изпаднал в несвяст човек за миг, но тя го използваше от толкова време, че тялото й просто разцъфтя и топлина изпълни ръцете и краката й. Пиенето носеше сън, но прашецът я държеше будна и неудържимо силна. Знаеше, че точно сега, без алкохола в кръвта, ще изтръпне и всичко пред очите й ще затрепти. Беше видяла как един мъж беше разбил с юмрук здрава врата, поразен от смръкнатия прах от нед.
Забравата, която я очакваше, беше сладостна, особено след като можеше да влезе направо в нея. Пропадането в омаята на нед беше бързо и стремглаво и нямаше да мръдне поне един ден оттам, където се случеше да рухне, но нямаше и да сънува. А това беше сделката и тя бе доволна от нея.
Айвис нямаше да дойде тази вечер. Каквото и да го терзаеше, беше недостижимо за нея и макар да бе показала недвусмислено любовта си, той не се интересуваше от нея и тъкмо тази незаинтересованост толкова я поразяваше — като копие през тялото й, приковало душата й към земята. Знаеше, че той взима жени в леглото си — ако имаше вкус към мъже, тя би го разбрала и нямаше да е толкова лошо. Но той нямаше чувства към нея.
Не беше грозна. Малко прекалено слаба може би, а отслабваше все повече, защото зърната нед я изпиваха, но лицето й беше гладко и нямаше много бръчки. Имаше зелени очи, на които мъжете признаваха, че се възхищават, а остротата на ума, която беше притеснявала същите тези мъже някога, отдавна си беше отишла, удавена и приключила завинаги. Остротата не беше никакъв дар, след като беше желана тъпотата.
Спайт изкуцука в лечебницата.
— Атран? Ударих си коляното! Ела, бързо — не мога да вървя повече!