Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Към пет часа следобед пристигна Мелинда с някой си Пит Хейвърмал, който се представи като детектив от нюйоркското бюро за разследвания „Стар“. Намерил се някакъв мистър Грант Хаустън, който вчера сутринта бил видял Камерън да се качва в колата на Вик на главната улица в Уесли между единадесет и дванадесет часа.
— Вярно — рече Вик. — Налетях на Тони, след като бях оставил един приятел на…
— Как така налетяхте? — грубо го прекъсна детективът.
— Видях го, като излизаше от някакъв магазин за тютюн, доколкото си спомням, и тръгна да прекосява улицата точно пред колата ми, така че спрях да му кажа добър ден. Предложих му да го закарам до някъде.
— Защо не ми каза това снощи? — извика Мелинда и се обърна към детектива: — Твърдеше, че не бил виждал Тони целия ден!
— Каза ми, че колата му е съвсем наблизо — продължи Вик, — но искал нещо да говори с мен и затова се качи.
— Аха. И къде отидохте? — попита Хейвърмал.
— Как да ви кажа — никъде. Изобщо не бих тръгнал, ако можеше, но там паркирането е забранено.
— Къде отидохте? — настоя детективът и започна да си записва нещо в бележника. Беше пълен, но як наглед мъж, попрехвърлил четиридесетте, с малки свински очички и делови вид. Нищо не би му струвало да прибегне до грубост, ако се наложи.
— Струва ми се, обиколихме няколко улици. На югоизток, за да бъда точен. — Вик се обърна към Карлайл, който стоеше на вратата с плювалника в ръце и слушаше в захлас. — Хайде, Карлайл, няма какво да стоиш — отпрати го той.
Карлайл закуцука с плювалника към машинното отделение.
— Обиколили сте няколко улици — повтори детективът. — За колко време?
— Петнадесетина минути навярно.
— И после?
— После оставих мистър Камерън при колата му.
— Я виж ти! — обади се Мелинда.
— Той качи ли се в колата си? — продължаваше детективът.
Вик се направи, че се мъчи да си спомни.
— Не мога да ви кажа, май не останах да видя.
— Колко беше часът?
— Някъде към единадесет и половина.
— А после какво правихте?
— Отидох в Балинджър на училищния конкурс по пеене, за да чуя дъщеря си.
— Аха. По кое време?
— Малко преди дванадесет. Конкурсът започваше в дванадесет.
— А вие бяхте ли, мисис Ван Алън?
— Не — отвърна Мелинда.
— Видяхте ли някакви познати в Балинджър? — Едното свинско око изгледа Вик накриво.
— Не… О, да, видяхме се с Питърсънови и разменихме по някоя дума.
— Питърсънови — записа си Хейвърмал. — Кога ги видяхте?
Всичко това взе да му омръзва.
— Как мога да знам кога точно? Питайте тях.
— Такаа. За какво искаше да си говорите Камерън?
Вик отново се направи, че иска да си спомни.
— Попита ме… а, да, попита ме как мисля, дали в близките години ще се строи край Балинджър и Уесли. Признах си честно, че не мога да му кажа, но напоследък не се строи много-много.
— За какво друго говорихте?
— Губите си времето! — намеси се Мелинда.
— Не помня — отвърна Вик. — Видя ми се изнервен, притеснен нещо. Спомена, че се канел да минава на частна практика и да се установи тук, защото му харесвало. Но не беше много категоричен.
— Никога не ми е казвал подобно нещо — недоверчиво изсумтя Мелинда.
— По какво съдите, че е бил нервен? — попита Хейвърмал. — Да не би да ви е казал причината? Или пък да ви е споменал какво смята да прави през деня?
— Ще ви кажа нещо, което със сигурност е щял да прави, мистър Хейвърмал — започна Вик, като нарочно се остави на гнева си. — Имал е среща с жена ми, която щеше да завежда дело за развод срещу мен, за да се омъжи за него. Даже си бяха купили билети за самолет за Мексико Сити. Ама вие като че ли едва сега чувате за това. Нима жена ми не ви е казала? Може би ви е казала само, че аз съм убил Камерън?
Лесно беше да се разбере по изражението на детектива, че Мелинда нищо не му е казала за развода.
— Вярно ли е това, мисис Ван Алън? — попита Хейвърмал, като отмести поглед към Мелинда.
— Да, вярно е — отвърна тя с мрачно настървение.
— Струва ми се, че е излишно изобщо да питате защо Камерън се е чувствувал неловко пред мен — поде отново Вик. — Само се чудя защо му трябваше да пита за моето мнение и да се качва в колата ми.
— Както и защо вие сам сте му предложили да се качи — подметна детективът.
— Опитвам се да бъда любезен с хората, поне в повечето случаи — въздъхна Вик. — А Камерън често идваше у нас, както знаете. Предполагам, това жена ми ви го е казала. А ако искате да знаете защо казах, че не съм виждал Камерън в понеделник, ще ви кажа, че ми беше дошло до гуша от него, пък и същата вечер не беше отишъл на уговорената среща с жена ми и тя така се беше разстроила, че беше на път да се напие. Не ми се говореше за Камерън. Вярвам, че ме разбирате.