Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Не са достатъчно за едно шумно посрещане, нали? — рече Ерик.
Ру само кимна. Мнозина загинаха, за да може да се пренесе у дома важната информация, която Николас съобщаваше на племенника си. И в най-добрия случай, доколкото Ру знаеше, това беше ограничена информация. Той отново насочи вниманието си към царственото семейство.
Николас, бившият принц на Крондор, предал короната на племенника си, който бе дошъл от столицата на Островното кралство, за да поеме властта, не изглеждаше като брат си. Косата на Ерланд беше почти сива, но все още червенееше достатъчно, за да напомня първоначалния цвят. Николас, който все още не се бе прошарил, беше чернокос мъж, с характерно, волево лице. Патрик, новият принц на Крондор, беше нещо средно между двамата си чичовци — с по-тъмна кожа от тях, но косата му беше кестенява. Имаше нещо от могъщото тяло на Ерланд, а също и от гъвкавостта на Николас.
— Да — съгласи се Ру, — прав си; няма да има много церемонии.
— Скоро ще разберат, че оттук нататък трудно ще печелят слава и победа — каза Ерик. — Принцът и чичо му може би с еднаква тревога очакват да чуят какво ще им съобщят Калис и Николас.
— Нищо добро и утешително — въздъхна Ру. — Това е кървава работа и ще става още по-лоша.
Приятелско шляпване по гърба ги накара да се обърнат. Зад тях стоеше Робер дьо Лунвил, усмихнат по начин, който доскоро ги караше да очакват най-лошото. Но вече знаеха, че е израз на най-нежната страна от характера му. Беше подстригал почти до кожа оредяващата си коса, но имаше нужда и от бръснене.
— Накъде, момчета?
Ру разтърси кесията със злато на колана си.
— Бих искал чаша хубава бира, милувка на лоша жена, а грижата за утрешния ден ще оставя за утре.
— Размислих и приемам предложението ви, сержант — каза Ерик.
— Добре. Ела утре по обяд в канцеларията на лорд Джеймс — каза дьо Лунвил, сержантът на дружината. Той бе предложил на Ерик място в армията — в специалната дружина, ръководена от Калис, загадъчния получовек, съюзника на принц Николас. — Ще кажа на стражата при дворцовата порта да те пусне.
— Нашият принц е внушителен човек — каза Ру, загледан в хората, събрани на пристана.
— Разбирам какво имаш предвид — каза Ерик. — Той и баща му изглеждат така, както подобава на величия.
— Никога не позволявайте да ви подведе рангът им, момчета — каза дьо Лунвил. — Ерланд и нашият крал, а и синовете им, са прекарали доста време на северните граници, за да се сражават с таласъмите и Братството на Тъмната пътека — той употреби нарицателното име за моределите — тъмните елфи, живеещи в далечната част на планините, наречени Зъбите на света. — Чувал съм, че веднъж кралят имал сериозни премеждия долу в Кеш, схватка с търговците на роби или нещо такова. Както и да е, у обикновените хора кралят е оставял само добро впечатление.
— Не сме имали разглезен крал от времето на Родерик, преди старият крал Луам да се качи на трона, а това е станало преди да се родя — продължи той. — Това са корави мъже, прекарали доста време във войни, и трябва да минат няколко поколения преди някой от династията да бъде отново мек и изнежен. Може би капитанът ще може да види това. — Нещо в гласа му издаваше силни чувства; Ру вдигна поглед към сержанта и се опита да проумее на какво се дължи това, но истинското настроение на дьо Лунвил отново бе скрито зад широка усмивка.
— Какво си се замислил? — попита Ерик най-добрия си приятел.
— Колко странни могат да бъдат понякога семействата — отвърна Ру като посочи малката група на пристана, заслушана внимателно в думите на Николас.
— Виж капитана ни — посочи Ерик.
Ру кимна. Знаеше, че приятелят му има предвид Калис. Приличащият на елф мъж стоеше малко встрани, така че да има малко дистанция между него и останалите, но все пак достатъчно близо, за да може да отговаря на зададени въпроси.
— От двайсет години сме приятели — каза Робер дьо Лунвил. — Той ме откри, когато служех при Даниел Тровил, господаря на Висок замък, и ме измъкна от пограничните войни, за да се озова на най-странното място, което човек би си представил. Бил съм по-дълго с него от всеки друг в дружината, споделял съм коравите пътни дажби, спал съм до него, гледал съм как мъже умират в ръцете му, дори ме носи два дни след падането на Хамса, но все пак не мога да кажа, че го познавам добре.
— Наистина ли отчасти е елф? — запита Ерик.
Дьо Лунвил потърка брадичката си.
— Не мога да кажа, че знам цялата истина. Казвал ми е, че баща му произхожда от Крудий; твърди, че бил кухненски прислужник. Не говори много за миналото си. Обикновено гради планове за бъдещето, взима новобранци и ги превръща във воини, като вас двамата. Но това е нещо много важно. И аз не бях нещо повече от кирлив новобранец, когато ме откри. Работи върху мен, докато ме превърна в такъв ценен човек. — Последното изрече с още по-широка усмивка, като че ли беше повече от обикновен сержант, и с това подчерта шегата си, но както Ру, така и Ерик знаеха, че освен военния си пост дьо Лунвил има висок дворцов ранг. — Така че никога не съм задавал много лични въпроси.